Захари Карабашлиев, писател. Фейсбук
Някога, когато чуех нещо от рода „от мен нищо не зависи“ се палех да споря, да обяснявам как това не е така. Мина време, докато осъзная, че за онези, които изричат тези проклети думи, това е така, по-лесно е. Вчерашният ден беше много важен за България, защото един дипломат на име Лъчезара Стоева, постоянен представител на страната ни в ООН е отказала да се поддаде на натиск от министър председателя на България Главчев (който кой знае защо е и външен министър) да се въздържи от становище за почитане на датата 11 юли, на която се случва
нечовешкото убийство на над 8300 мъже и момчета в Сребреница
от генерал Ратко Младич. Колони автобуси пристигат до специално приготвено за целта място, за да бъдат разтрелвани мъже и деца и заривани с багери, нечовешко клане, организирано и изпълнено от въоръжените сили на бивша Югославия. Това е „геноцид“. Аз вярвам, че сръбския народ не е виновен за този геноцид и не бива да носи срама на тогавашните си началници и политици. Но това е геноцид. Препоръчвам всеки да посети Сараево един ден, да се запознае със събитията около тази отвратителна „специална операция“ и да се постави на мястото на жертвите, на техните роднини, приятели.
Всъщност, всички са жертви – палачите са просто жертви, които са продължили живота си. Ще видите видео-репортажи и на тях – някои от тях смазани от греха, който са понесли на плещите си: как живееш, след като си убивал деца!? Жертви са тези войници, които са изпълнявали заповед, но е имало и други, които с готовност са убивали, дори и шофьори на автобуси са се включвали да пострелят с автомати, имало е и трети, които са си казвали „е, какво пък, от мен нищо не зависи“ и са пускали откоси.
Сега можем да си спомним
и за „Голямата екскурзия“
на нашите братя и сестри, български турци, които бяха прогонени от домовете си от хунтата около Тодор Живков, принудени да се изселят за дни.
Всъщност България не беше далеч от югославския сценарий. Комунистите, в края на режима много рязко започнаха да поемат един различен курс – от интернационалисти се превърнаха в „националисти“, чудеха се как да се задържат на власт…
Имахме семейни приятели-турци, едни от най-работливите и достойни хора. Промениха им имената, не беше достатъчно, после ги прогонихя. Сега живеят в Измир, но обичат България повече от много българи, които живеят тук.
Пак да го кажа ясно:
Сърбия не е отговорна за геноцида в Сребреница.
Но той се е случил.
Сегашна България не е отговорна за престъплението на комунистическата партия спрямо българските си граждани.
Но то се е случило.
Затова вярвам, че в управлението на страната трябва да влизат само хора, които никога не са произнасяли думите „от мен нищо не зависи“.
Още веднъж – респект за достойнството на дипломата Лъчезара Стоева, от която е зависело да измие лицето на България като застане на страната на хуманността.
