Светът навлиза в нова ера на ядрените рискове, в която всяка грешка или инцидент може да доведе до катастрофа, пише в редакционен материал в. „Вашингтон пост“.
Резултатите от големия напредък, отбелязан през 90-те години посредством установяването на контрол върху оръжията, сключването на споразумения за тяхното неразпространение, намаляване на ядрените арсенали и обезопасяването на отпадъчните материали, един по един отпадат.
Най-скорошният ход в тази посока бе направен в беларуската столица Минск на 25 май, когато руският министър на отбраната Сергей Шойгу и беларуският министър на отбраната Виктор Хренин подписаха споразумение, даващо възможност на Русия да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус. Става дума за ядрени оръжия с малък обсег, като например артилерийски снаряди, бомби и ракети, които се използват в операции на бойното поле, а не за оръжията с голям обсег, които се поставят на междуконтинентални ракети, уточнява „Вашингтон пост“.
Не се знае кога Русия ще разположи тактически ядрени оръжия в Беларус,
но със споразумението руският президент Владимир Путин отново прибягва до военна заплаха – поредната, откакто руските сили нахлуха в Украйна миналата година. Путин беше казал по-рано, че ядрените оръжия ще бъдат разположени в Беларус до 1 юли и че те ще останат под руски контрол. Съединените щати са разположили около 100 тактически ядрени оръжия в шест бази, намиращи се в пет страни от НАТО.
Преди 30 години Беларус се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия и декларира намерението си да стане неядрена държава. Разполагането на тактически ядрени оръжия на беларуска територия може да вкара Минск в ядрен конфликт, изтъква „Вашингтон пост“. Освен това разполагането на тези оръжия изглежда като поредната стъпка по установяване на контрол от Русия върху Беларус.
Ядрените рискове растат и на други места. Антипутински бойци извършиха въоръжен набег в руската Белгородска област, която граничи с Украйна. Не се знае много за атаката, но е известно, че в Белгород се складират част от близо двете хиляди тактически ядрени оръжия, с които разполага Русия. Западните наблюдатели не знаят до каква степен са били изложени на опасност тези оръжия по време на сраженията, но този епизод е тревожен.
На 22 май пък украинската Запорожка АЕЦ, която е най-голямата ядрена електроцентрала в Европа, загуби връзката си с електропреносната мрежа за седми път от нахлуването на руските сили в Украйна. Във връзка с този случай ръководителят на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси предупреди, че централата е в „изключително уязвимо положение“. Шестте реактора на Запорожката АЕЦ са изключени, но имат нужда от ток, за да се охлаждат.
Освен това се разпада и системата от ядрени споразумения, изградена в края на Студената война.
Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег от 1987 г.
бе сложен край с изтеглянето на САЩ от него през 2019 г. На 21 февруари пък Владимир Путин обяви, че Русия преустановява участието си в договора Нов СТАРТ, с който бяха въведени ограничения по отношение на стратегическите ядрени оръжия. Междувременно Китай бързо увеличава ядрения си арсенал, като цели да настигне Русия и САЩ. Пекин отказва да участва в преговори по този въпрос и така се получава надпревара във въоръжаването с трима участници, отбелязва „Вашингтон пост“.
Ядрените заплаха ни изглеждаха като нещо далечно, след като Студената войната приключи. Понастоящем обаче напрежението на международната сцена и увеличаването на ядрените арсенали вървят ръка за ръка, обобщава американското издание.
