НАТО явно не е в състояние да помогне на Украйна в нейната конфронтация с Русия, докато сигурността на Алианса в случай на загуба за въоръжените сили на Украйна ще бъде под сериозна заплаха, пише The Times.
„Алиансът всъщност е система от комитети, чиито планове и обещания са толкова силни, колкото и неговите държави-членки. Техният най-лош навик са грандиозните, но празни изявления и жестове. Във време, когато всяка частица оборудване и пари трябва да бъдат изпратени в Украйна , НАТО организира най-голямото си учение от Студената война насам, наречено
Steadfast Defender,
което предлага страхотни дни за изтъкнати посетители, но не спира руските командири да предприемат атаки срещу беззащитни украински градове като Харков.
Освен това, посочва изданието, градовете в рамките на самото НАТО не са много по-добре защитени.
„Според сегашното мислене на Алианса, само военни съоръжения заслужават защита от въздушни и ракетни атаки, и то не много от тях. Тези отбранителни системи са скъпи, така че страните, които имат най-голяма нужда от тях – балтийските държави – могат да си ги позволят най-малко“, пише изданието.
Освен това, отбелязва то- командната структура на НАТО също е бъркотия, отразяваща по-скоро политически решения, отколкото военна логика.
Каква е причината за тази политика?
Както обяснява The Times, този подход се основава на остаряло мислене: всяка война ще бъде кратка, само седмица или две, защото технологичното предимство на Запада ще му позволи да нанесе съкрушителни удари на Русия, а страхът от американски ядрени оръжия ще попречи на ответен удар .
Плановете на Алианса обаче до голяма степен разчитат на американска помощ. А САЩ вече пренасят както високи технологии, така и мощна енергия към Индо-Тихия океан, за да противодействат на Китай.
Както пише авторът, европейските членове на алианса ще могат да компенсират липсата на американска мощ с времето, но замяната на технологичното и стратегическо лидерство на Съединените щати ще бъде много по-трудно.
„НАТО не е в състояние да се справи и с други слабости. Европейската отбранителна индустрия е фрагментирана. Военните доставки са затънали. Гражданската сигурност и разпоредбите за околната среда предотвратяват „военната мобилност“: бързото движение на войски и оборудване, с всички прекъсвания, ди които води това.
Русия също използва невоенни оръжия „като дезинформация, подривна дейност, кибератаки, подкупи и изнудване. Ударът върху морала на страната и лицата, вземащи решения, може да спечели войната, преди дори да е започнала“, заключава The Times.
Подполковникът от шведската армия Йоаким Паасикиви каза, че Русия ще поеме големи рискове, ако смята Запада за слаб. В същото време бивши британски министри на отбраната предупреждават, че властите на страната не са успели да се подготвят за евентуална война с Русия като „усилие на цялата нация“.
