Тео Ушев, Фейсбук
Снощи, на премиерата на книгата на Георги Господинов од небето над училището в Созопол, там където минаваше детството ми, и където баща ми все ме заплашваше, че ако още веднъж скоча от скалите и се пребия, ще играе „шамарената фабрика“, едни мисли ме споходиха;
колко сме щастливи, че имаме писател, който на нашия си, собствен език, умее да обдумва тъгата ни.
В този момент един огромен гларус мина над главата ни. И си помислих – късметлии сме и за това, че над главите ни все още летят гларуси, а не дронове.
И затова, всички тези хора, събрани тази вечер, имат заслуги.
Видях ги, познах ги, спомних си…
Снимката е на Жоро. Закачен съм за един плакат на дувара на галерията…
