03 / 28 / 2024
Новини БългарияКУЛТУРА  СВЕТИЯТ ГРААЛ – СЪКРОВИЩЕТО НА БОГОМИЛИТЕ БУГРИ

 СВЕТИЯТ ГРААЛ – СЪКРОВИЩЕТО НА БОГОМИЛИТЕ БУГРИ

0 коментари
 СВЕТИЯТ ГРААЛ – СЪКРОВИЩЕТО НА БОГОМИЛИТЕ БУГРИ

Светослав Пинтев,

откъс от книгата  „СВЕТИЯТ ГРААЛ –СЪКРОВИЩЕТО НА БОГОМИЛИТЕ БУГРИ“

 

Все повече хора по света вярват, че именно богомилството посажда дървото, от което разцъфва Ренесансът, а с него и модерната европейска цивилизация, казах си.
Попадна ми и една лекция на световноизвестния драматург и носител на Нобелова награда Дарио Фо, който разсъждаваше за това как Мария Магдалина е изобразена в „Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи, а и в други ренесансови творби на тази тема, доста по-задълбочено от Дан Браун.

 СВЕТИЯТ ГРААЛ – СЪКРОВИЩЕТО НА БОГОМИЛИТЕ БУГРИТова ме накара да препрочета един испански писател на име Хавиер Сиера, който преди време написа впечатляващата книга

„Тайната вечеря”,

а в нея недвусмислено доказа, че Леонардо да Винчи кодира в шедьовъра си основното богомилско тайнство, на него ще се спра в съответната глава.
Оказа се, че наследството на богомилите вълнува не само историците, писателите, окултистите, а и астрономите.
Един горещ ден през лятото на 2012 г. се видях на по кафе в „Кривото” на столичната ул. „Будапеща” със състудентката си от СУ, колежката журналистка Албена Шкодрова, която сега живее в Белгия. Между разговорите за новите ни начинания споменах, че пиша за богомилите.
„Баща ми също говори за тях в една своя книга по астрономия”, възкликна тя.
Това вече ме смая. Всеки, разбира се, може да пише за богомилите, че и за астрономия, ако поиска. Има само една малка подробност. Бащата на Албена трудно може да бъде определен като всеки, защото е един от най-изтъкнатите наши астрономи. Ето какво казва Уикипедия за него:

Професор дфмн Владимир Георгиев Шкодров (1930-2010) е български астроном, световноизвестен учен със забележителни постижения в областта на астрономията… Откривател на множество астероиди, проф. Шкодров получава признателност от американските си колеги, които наричат с негово име астероида 4364 Шкодров (4364 Shkodrov). Автор е на над 200 научни публикации.
Албена ми изпрати текста от книгата „Етюди по история на астрономията”, няма да се спирам на нея, заслужава да я прочетете. Ще цитирам един откъс, още повече че с действащите лица тепърва ще се сблъскате:
 СВЕТИЯТ ГРААЛ – СЪКРОВИЩЕТО НА БОГОМИЛИТЕ БУГРИПрез 1198 г. за папа е избран Джовани Лотър граф Ди Сени (1160 -1216 г.), който получава духовното име Инокентий III. Още със стъпването си във Ватикана новият папа повежда яростна борба за защита на Църквата. Наред с организирането на кръстоносни походи той започва

 

преговори с българския цар Борил

 

(царувал от 1207 до 1218 г.) за обща борба с ересите, които по това време са особено разпространени в България. В резултат на преговорите на 11 февруари 1211 г. Борил свиква в Търново църковен събор.

 СВЕТИЯТ ГРААЛ – СЪКРОВИЩЕТО НА БОГОМИЛИТЕ БУГРИНа него се анатемосват всички еретици. За целта се съставя дълъг списък от анатеми,, известен днес като “Борилов синодик”. От Синодика се вижда кои деяния се наказват. Между многото анатеми може да се прочете:
„На онези, които учат, че материята е безначална (във времето) или „идеите“ са били събезначални на Твореца и Бога на всичко и че небето и Земята и другите творения са вечно съществуващи и безначални, като противоречат на този, който е казал “небето и земята ще преминат…“, Анатема…“
От текста недвусмислено личи, че се анатемосват онези, които са свързани с Постулата на Аристотел. Източникът дава основание да се предполага, че това са именно богомилите и че това еретично движение, появило се в Средновековна България, получава широка известност на териториите на днешна Франция, Италия и други западноевропейски страни.

 

Ето, че даже астрономите свързват науката си с „добрите хора“, убедени са, че трудовете на Аристотел са познати на богомилите, а те вплитат във философията си и Платоновата трактовка на света като „идея“.

Според Сиера именно заради това Леонардо да Винчи рисува един от апостолите в „Тайната вечеря“ с чертите на този велик философ. За модел му служи негов античен бюст, взет от академията на Марсилио Фичино. Започна да става горещо.
 СВЕТИЯТ ГРААЛ – СЪКРОВИЩЕТО НА БОГОМИЛИТЕ БУГРИГолемият мислител, писател, изкуствовед и теософ

акад. Николай Райнов,

който е първият българин, започнал да изучава учението в ново време, преразказва една легенда, завещана от богомилския „съвършен“ Петър Осоговец, сказание за птицата Феникс, прочетена в едно подземие на древен замък. Бащата на писателя Богомил Райнов има основната заслуга за преоткриването и възстановяването на част от знанията, завещани от онези, които се наричали „добри хора“ или „добри християни“. Той е от малцината в целия свят, които получават разрешение да посетят „Библиотеката на слънцето“, основана от рицарите от Малтийския орден, където се съхраняват оригинални богомилски ръкописи.

През 70-те години на миналия век председателят на Комитета по култура

Людмила Живкова,

дъщеря на държавния глава по онова време, например не е допусната там, въпреки изключително силните си международни връзки. Николай Райнов обаче получава достъп до хранилището в Малта заедно със съмишлениците  СВЕТИЯТ ГРААЛ – СЪКРОВИЩЕТО НА БОГОМИЛИТЕ БУГРИси проф. Благой Мавров и Никола Трифонов, като могат само да водят записки. Там те отиват през 1933 г. Благодарение на ръкописните книги, останали от апостолите на учението, научават, че Боян Мага създава богомилството през 928 г. Минали са малко над 1000 години. Райнов преразказва всичко прочетено там в никога неиздавания си ръкопис „Богомилство и богомили”, който се предава от ръка на ръка по време на социализма, с надпис, че книгата е предназначена за „вътрешни”. Използва за псевдоним, с който подписва труда си, името на един от апостолите на учението и негов хронист епископ Симеон Антипа.
Още през 1917 г. Николай Райнов пише най-ярките си книги за богомилската философия, които запалват отново факела на интереса към тази непозната вселена. През следващата 1918 г. издава „Видения из древна България“, „Книга за царете“, за втори път „Богомилски легенди“, разширено издание на „Книга на загадките“, а между другото превежда и „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше.
Този незаслужено позабравен гений смята, че това е мисията на живота му, та той е един от малкото избраници, които докосват ръкописите на старите богомилски проповедници, прочита ги, за да предава идеите им на хората, които се вълнуват от тях. Това не е ли проявление на птицата Феникс?
Николай Райнов идва на света в село с царственото име Кесарево, Великотърновско, на 1 януари 1889 г.

Две години преди него се ражда Антонен Гадал,

който след време ще каже, че е посветил живота си на катарския „праспомен”, богомилски термин от гностичен произход, обозначил идеята за менталната връзката с наследството на предците. Тя е реална, но битува в един духовен свят, съществуващ извън времето и пространството.
Френският изследовател се ражда в планинската местност Сабартез, някога важно средище на богомилите-катари. Няма данни, че са се познавали с Райнов, но това не е изключено, защото българинът живее известно време във Франция и усилено проучва тамошните исторически източници, които живо интересуват и французина. Годините, през които е командирован в Париж, са 1927-1928 г. Точно 1000 години след раждането на учението. Все си мисля, че са се срещнали.
Двамата през целия си живот правят едно и също – изследват, проучват, възстановяват мъдростта на „добрите хора“, ровят по старите им ръкописи…
В детството си Гадал притичва често до близката къща на внушителния белобрад мъдрец Адолф Гаригу, когото, незнайно защо, местните хора наричат

Патриархът на Сабартез

Навярно, задето пази спомена и мъдростта на „добрите хора“, а и достойнството на титлата останала от тях. Църквата си мисли, че ги е изтребила още преди седем века, но те отново се скитат по старите си земи. Гаригу е историк и запалва детето по историите за учението им. По-късно му дава да прочете трудовете на известния по онова време Наполеон Пейра, историк, мислител и протестантски пастор, написал значимата книга „История на албигойците“.
Решено е. Младият Антонен посвещава живота си на богомилското Царство на светлината. Той открива, че „Пътят на просвещението” съществува реално, не само като абстрактен символ. В това е убеден и Николай Райнов.
За френския историк пишат, че е „надарен с изключителна интуиция, със сърце, обладано от духа на катарите, че разкрива основни моменти от пътя на посвещението на „съвършените”, очертава отделните му етапи…” Същото може да се каже за Райнов и неговите проучвания за богомилите, които подсилва с вярата си в невидимата духовна връзка с тях. Тези двама души са като един, разделен на две, втурнал се да събере хилядите разпръснати парченца на счупена свещена чаша. Гадал открива, че има собствен праспомен за ритуала посвещение на богомилите-катари, който според мнозина е прикрит със символика в легендите за Граала. Намира и потвърждение в стари документи. Той следва „всеки знак, водещ към истината за катарите, за да открие в него златната нишка, водеща към изначалния първоизточник: Гносиса”. Заравя се в средновековните архиви, изучава с опиянението на алхимик стотици древни текстове, съпоставя писаното. Намира начин да получи и достъп до архивите на Инквизицията.

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 5 / 5. Брой гласове: 2

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising