Само преди три месеца китайският президент Си Цзинпин беше в Москва, като вдигаше наздравици и изказваше увереност в „твърдата подкрепа“, с която колегата му Владимир Путин се ползва сред народа си, припомня Ройтерс. Доколко бунтът на основателя на Вагнер Евгений Пригожин е разклатил тази увереност и как ще се отрази на отношенията между Москва и Пекин?
За Китай Русия, с която е обявено „безгранично партньорство“, е необходим партньор в противопоставянето на глобалния ред, начело на който са САЩ.
Но
склонността на Путин да рискува
– както с нашествието в Украйна, така и с разчитането на наемници – излага китайската страна на западен натиск, за да защити връзките си със съседната страна, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“.
Според някои анализатори бунтът, макар и краткотраен, ще накара Си да се отнася по-предпазливо към подкрепата си за Кремъл, която излага неговата страна на международни критики, особено на фона на войната в Украйна.
В крайна сметка, събитията показаха „политическа корупция, идеологически разногласия и нелоялност на военните“ – проблеми, които самият Си е посочвал, и пред които беше изправен и някогашният СССР, отбелязва „Форин полиси“.
В дългосрочен план политиката на Пекин ще се оправдае само, ако Путин запазва контрола си над Русия и може да гарантира общите им интереси. Но бунтът постави този контрол под въпрос, особено предвид факта, че руските сили не се изправиха срещу силите на Вагнер, докато те напредваха към Москва.
А решението
да се позволи на „готвача на Путин“ (очевидно – бившия…) да получи убежище в Беларус
приличаше на компромис, а не на действията на силен лидер с консолидирана подкрепа.
Дали Китай наистина ще стигне до извода, че руската вътрешна политика е прекалено нестабилна, за да се залага на Путин в дългосрочен план? Доколко икономическите връзки с Русия ще натежат в полза на запазването на досегашния курс? От една страна, руските енергоизточници са основа за китайския растеж, отбелязва Ройтерс. От друга, търговията със Запада е далеч по-значима за БВП на Пекин, отколкото тази с голямата северозападна (за Китай) съседка.
Някои напомнят, че китайската страна все още не е подписала споразумението за изграждане на нов газопровод, към което Русия се стреми.
Бунтът стресна и китайския бизнес,
като дори високопоставени служители на китайските държавни енергийни компании казват, че е прекалено рано да се вземе решение за нови инвестиции в Русия.
За китайския елит бунтът доказа верността на максимата на Мао Цзедун: „партията командва пушката, пушката не трябва да командва партията“. Китайският комунистически лидер беше наложил строг контрол над въоръжените сили от първите дни на комунистическото въстание, посочва „Економист“.
От друга страна, Путин проявява склонност да прехвърля правомощия на различни фракции, за да може те да се борят помежду си и да се уравновесяват. Това вероятно е смятано за слабост в Пекин, където Си е убеден, че колапсът на СССР се дължи на идеологически, а не икономически провал. Подобни разногласия не са особено важни – докато системите и на двете съюзнически страни работят, както се очаква от тях.
Но бунтът на Пригожин показа съвсем различна картина. И това може да засили съмненията на китайската страна.
Руската армия в Украйна – без „Вагнер“?
Възможно е също руската армия да се сблъска с по-големи трудности в Украйна, след като вече не може да разчита на „Вагнер“. Напомняме, че наемническата компания имаше водеща роля в превземането на Бахмут, което е най-значителният успех на силите на Москва за последната година.
Руското министерство на отбраната обяви, че бойците на „Вагнер“ ще подпишат договори за служба във въоръжените сили на страната. Това беше сметнато от анализатори за опит да се поеме контрола над „Вагнер“ и други паравоенни групи, посочва Ройтерс.
Пригожин обаче заяви, че неговите бойци ще бойкотират договорите и добави, че ефективността им би намаляла, ако бъдат включени в командна верига с руския министър на отбраната Сергей Шойгу начело.
Но ако руското нашествие покаже слабост след тези събития, това няма да накара Китай да се чувства по-уверен в стратегическото си партньорство с Русия…
Възможно е Русия и Китай да продължат да задълбочават стратегическото си партньорство, за да се противопоставят на западния натиск и да постигнат, чрез съвместните си действия, по-голямо влияние по глобални проблеми. Но също така е възможно и Пекин да се дистанцира от Москва, или да се опита да наблегне на отношенията с други страни, особено ако сметне, че руските му партньори са прекалено слаби или прекалено непредсказуеми. Бунтът на Пригожин говореше както за слабост, така и за непредсказуемост и китайските лидери със сигурност ще отчитат възможността за появата на подобни „неочаквани спънки“ и в бъдеще.
Сигурно е само едно: тези събития усложниха и направиха още по-несигурни вече комплицираните руско-китайски отношения – и е възможно да станат началото на обрат в развитието им.
Източник: БТА
