Румен Димитров
Преди 30 години и нещо, през март 1993 г., в Ростов на Дон бе направен втори опит за създаване на независима казашка република в Русия. Първата – през 1920 г. завършва с поражение и дълги години продължила политика на „разказачаване“.
През 21 век, озовавайки се на пореден исторически кръстопът за империята, отново се заговори за перспективите за създаване на „Република на казаците“.
Новая газета Европа направи чудесен репортаж , като се опита да разбере какво представляват, как живеят и къде се движат
съвременните руски казаци,
които руските власти, в зависимост от ситуацията, представят или като богатири или като заплаха за целостта на страната.
На 28 февруари 2023 г. Владимир Путин, говорейки на заседание на ръководството на ФСБ, бившият КГБ неочаквано заговори за тези, които според него се опитват да разцепят и отслабят руското общество, използвайки „сепаратизма, национализма и ксенофобията като оръжие“.
– Това винаги се е прилагало при нас. Сега, разбира се, най-активно се опитват да активират цялата тази
измет на нашата земя“,
каза Путин.
Изявлението на руския президент изглеждаше като закъсняла реакция. Месец по-рано, на 31 януари, в Брюксел, в централата на Европейския съюз, се проведе поредният „Форум на свободните народи на Русия“, който очаквано събра богата реколта от критики.
Участниците в конгреса отново обсъдиха перспективите за разделяне на Русия на 27 независими държави. Наред с други там беше представен и проектът на „Републиката на казаците“ – старата мечта на донските казаци за собствена държава, независима от Москва.
Представителят на казашкото движение „Езиковский Ертаул“ Александър Золотарев призова европейците на първия етап поне да признаят казаците като
репресиран народ,
както направиха американците, когато през 1959 г. приеха закона „За поробените народи“. Там казачество се споменава наред с народите на балтийските страни, Украйна, Беларус, Армения, Грузия и др.
– След разпадането на Съветския съюз почти всички народи, изброени в този закон, получиха независимост.
Но казачеството, посочено в този нормативен акт, така и не се появи, а казаците все още не са признати в Руската федерация за народ и не са включени в общия класификатор на народите на страната, каза Золоторев.
– Въпреки това в Русия на 26 април 1991 г. беше приет Законът „За реабилитацията на репресираните народи“ № 1107-1, който наред с други народи говори за казаците и задължението на държавата да признае факта на незаконни репресии срещу тях и извършване на правна, териториална и материална реабилитация.
Според Золотарев в продължение на 32 години този закон не е бил прилаган в Русия, загубите на казаците през съветската епоха не са били компенсирани и те не са придобили обещаната субектност.
Кръгове на властта
В новата история донските казаци поне два пъти се опитват да изградят собствена автономия. Това се случва за първи път през май 1918 г., когато част от казаците, които не подкрепят нито „белите“, нито „червените“, провеждат т. нар. Кръг на спасението и обявяват създаването на „Демократична казашка република“ на територията на сегашната Ростовска област и в Югоизточна Украйна, ръководени от генерал Петър Краснов. Под натиска на болшевиките републиката пада до началото на 1920 г.
През 1942 г. казаците, оцелели от червения терор, направиха нов кръг и се опитаха да възродят републиката, като сключиха
колаборационистко споразумение с нацистките войски
Свърши още по-лошо: около 250 хиляди казаци, включително жени и деца, бяха принудени да се оттеглят заедно с армията на нашествениците, а останалите изпитаха болшевишкия удар заедно с кримските татари, чеченците, калмиците и други „предателски народи“.
Прието е, че към 1897 г. в Русия е имало почти 3 милиона военни казаци (заедно със семействата им) – 11 казашки войски в 15 провинции. Това представлява 2,3% от населението на империята.
Според Всеруското преброяване на населението от 2020-2021 г. 50 450 души в Русия са се нарекли казаци. Въпреки че през 2010 г. тогавашният председател на Съвета към президента на Руската федерация по казашките въпроси Александър Беглов преброи около 7 милиона души в Русия, които се смятат за казаци.
„Общият брой на военните казашки дружества е повече от 700 хиляди души, така наречените „нерегистрирани“ обществени организации са повече от 600“, каза Беглов пред репортери.
Такива несъответствия в статистиката се дължат на факта, че казаците все още не са решили кои са: отделна етническа група или част от руснаците.
Има две основни версии за произхода на казаците
Привържениците на теорията за отделна етническа група настояват, че казаците (думата е тюркска, съзвучна с „свободен човек“) са потомци на скитските, меотските, туранските и аланските племена, които са се асимилирани от жителите на Русия и Украйна (Запорожки Сич). Тази част от историците тълкуват църковяването и служенето на руските царе като резултат от труден компромис между вродената свободолюбие на казаците и необходимостта да живеят в покрайнините на империята, която не признава правото на свобода на човека.
