Росен Петров, Фейсбук
Възможно ли е митичната Троя да е дело на ранните траки? Обещах ви да кажа какво мисля по този спорен казус. Да започнем от първоизточника на цялата троянска история, а именно Омир и неговата „Илиада”. В тази епическа поема траките и техните различни племена са описани като верни съюзници на троянците. Ето, например, как талантливо и пълнокръвно е представен тракийския боен лагер в песен десета:
„Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски, новодошлите тракийци стануват последни от всички. Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев. Сам аз му зърнах конете – грамадни и много красиви; те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър. В злато и светло сребро му блести колесницата нова. Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ! Не подобава на смъртни да носят такива доспехи, а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.”
Въобще, когато не само Омир, но и други древногръцките автори говорят за траките, три неща се открояват –
злато, коне и мистерии
Какви са основните хипотези за тракийското присъствие в реалната или митологична Троя? Първата гласи, че троянците и тракийците са свързани от търговията и географската близост, тоест те са естествени съюзници. Омир изрично посочва част от траките като живеещи мирно на Хелеспонта (или днешния пролив Дарданелите), който в най-тясната си част е широк само 1600 метра.
Има даже изследователи, които твърдят, че реалната Троя не е там, където е откритата от Шлиман, а е била на Балканския полуостров, малко преди самите Дарданели, но на европейския бряг. Втората хипотеза твърди директно, че троянците и траките са близки родствени племена или дори, че Троя е аванпост на тракийското присъствие в Мала Азия. Има и трета версия, съвсем академична и съвсем нова, на турския учен проф. Рустем Аслан, че траките са заселили масово района на Троя, но веднага след края на прочутата война.
При разкопките на Троя е намерена керамика,
която вече се определя като тракийска. Вижте какво казва проф. Аслам пред БНТ: „Траките изглежда са търсили нови места да се заселят, намираме техните следи на Галиполския полуостров в Западна Анатолия“.
Проф. Диана Гергова, откривателят на Свещарското съкровище, също говори за тракийската керамика, открита в Троя.
Други артефакти също будят интересни мисли. Например древногръцка ваза от 3-4-ти век пр.н.е., на която троянецът Парис носи класически тракийски шлем. Друг интересен „феномен” е съкровището от село Дъбене до Карлово, някои компоненти от което поразително приличат на „Златото на Троя”, открито от великия Хенрих Шлиман. Намирайки го, германският археолог (той е самоук археолог) не знае, че това не е златото на цар Приам, а е нещо по-старо от Троянската война с около 1250 години. И още една малка подробност. Според съвременния немски учен проф. Албрехт Йокенхьофел, съкровищата от Троя и Микена са изработени от злато, добито в древни рудници до нашия Крумовград.
Всъщност, при новите разкопки на Троя са открити цели
9 пласта със селища,
най-древното от които е на около 5000 години. Някои учени го наричат – „непозната древна култура преди Троя”. Каква може да е тази „непозната култура преди Троя”, ако тя прилича на тракийската? Не знам коректния научен отговор, но поне връзките между траките и прочутите митични селища в Мала Азия не са просто очевидни, те са очевАдни. Всъщност, нали според „бащата на историята” – Херодот, траките витини заселили областта около Босфора и на тяхно име после римляните нарекли областта – провинция „Витиния”. Познайте как се е наричала в древността съседната на Витиния област, в която всъщност е открита Троя? Носела е интересното име Мизия. Защо ли?