Манол Глишев, Фейсбук
Във внезапен обрат на събитията Русия избухва от истерична благодарност към българите заради това, че сме ѝ дали християнството и кирилицата. В Москва спешно прекръщават „Василий Блажени“ на „Св. Йоан Рилски“. Червения площад го наричат „Площад Славейков“.
Московската голяма община кани Вежди Рашидов
да преизчука Работника и Колхозничката на Асен и Петър. Стадион „Нужники“ става Национален стадион „Васил Левски“, отборът ЦСКА (Москва) се прекръства на „Тире“ (Москва). Спаската кула я преименуват на „Шато братя Диневи палас ризърв лаундж естейт“. Тверская площадь става площад „Журналист“. На „Арбат“ вече му викат „Шишман“. Целият Кремъл взима името „Новобоянск“. Московчани почват да се обръщат един към друг с „копале“ и „брадми“. Самата река Москва я наричат Северноперловская. Някакви местни патриоти се опитват да кажат нещо против това масово и необичайно побългаряване, но държавно финансираните националисти ги обиждат на „либерали“ и „безродници“, патриката Гундяев анатемосва всички неблагодарни антибългари в Русия, а президентът (примерно Медведев) излиза по телевизията да каже, че руският народ няма да допусне
джендърски посегателства
срещу свещената роля на матушка България в историята на страната му. Большой театр официално става „Народен театър зад канала“. В трактѝрите вече свирят „Бяла роза“ като частушка. Филоложките в МГУ почват да въздишат по Яворов и Лилиев: „Ах, Никѝтична, каква култура имат тези българи, какво изкуство, каква широка балканска душа, каква поезия, каква художествена гимнастика, ах, каква велика страна, ние вечно трябва да им благодарим и без тях вече нищо да не вършим! Самѝ себѐ и дроугъ дроуга, и весь животъ нашъ Болгарии матери прѣдадѝмъ!“
Те тогава може и да си говорим за запазване името на „Невски“ в София.
Колко полезна Ви беше тази публикация?
Кликнете върху звезда, за да оцените!
