Гари Фийлдс/Марджъри Бек/Ребека Буния от Асошиейтед прес (БТА)
Милиони американци ще участват в паради, ще наблюдават празнични зари и ще се включат в редица други събития по повод днешния национален празник на САЩ. В този ден се отдава почит на смелостта, проявена през 18. век от патриотите, които са се борили за независимост от Великобритания, противопоставяйки се на несправедливото според тях управление. Почит ще бъде отдадена и на армията, на хората, които са се жертвали и в други конфликти, помогнали за запазването на свободата на САЩ в 247-годишната им история.
Но това е само една версия на понятието „патриот“. Днес тази дума в различните ѝ варианти е придобила форми, които надхвърлят първоначалното ѝ значение. Тя е вплетена в политическата реторика, станала е част от училищните програми под различни дефиниции, като същевременно е присвоена от групировките на бели националисти. Опитът да се дефинира какво означава патриот зависи от това към кого е отправен въпросът.
Първите патриоти
Произходът на тази дума се корени в Древна Гърция, но в американската история основното ѝ значение е човек, който обича страната си.
Първите патриоти се формират по време на Американската революция и най-често хората ги свързват с фигури като Самюел Адамс и Бенджамин Франклин. Но за патриоти също така се смятат и поробените хора, които са се борели за премахването на робството, както и представителите на коренното население, които са се опитвали да си върнат суверенитета, казва Натаниел Шидли, ръководител на „Ревълюшънъри Спейсис“. Това е неправителствена организация, отговаряща за сградите, известни като „Стария Капитолий“ и „Стария южен заседателен дом“ в Бостън, които са имали централно място в революцията.
„Те са участвали в Американската революция. Става въпрос за хора, които са работили и са се борили гласовете им да бъдат чути в хода на политическите процеси“, допълни Шидли.
Основният белег на патриотизма в такъв случай е „чувството за саможертва, да те е грижа повече за съседите ти и членовете на твоята общност, отколкото за себе си“, обобщи той.
Патриотизмът няма само едно значение
В някои отношения идеята за това какво е патриотизмът винаги се е разглеждала паралелно с гражданския и етническия национализъм, казват някои историци.
„Патриотизмът наистина зависи от гледната точка на американеца, описващ себе си като патриот, и от това към каква версия или визия се придържа той“, каза Матю Делмонт, историк в Дартмутския колеж.
Опозицията срещу правителството и изразяването на несъгласие са общи черти на определението за патриотизъм, посочи той. Делмонт даде за пример тъмнокожите военнослужещи, които са участвали във Втората световна война и след завръщането си в САЩ са се застъпвали за гражданските права. Те също са считали себе си за патриоти.
„При тях е имало патриотичен елемент, който не се е свеждал само до спечелването на войната. Той е включвал и завръщането у дома в опит да променят Америка, да продължат да се борят за граждански права и да постигнат истинска свобода и демокрация именно тук в САЩ“, каза още Делмонт.
Много бели американци, които смятат себе си за патриоти, „мислят за другите бели американци като за истинската дефиниция на това какво е американец“, отбеляза той.
Развитие на дефиницията
Крайнодесни екстремистки групировки се кичат с американски символи и с понятието „патриот“ от началото на 20. век, когато „Ку-клукс-клан“ става известен с лозунга „100% американизъм“, каза Марк Питкейвидж, старши научен сътрудник в Центъра за екстремизъм към Лигата срещу поругаването.
До 90-те години антиправителствените и паравоенните групировки, които определяха себе си с този термин, бяха толкова много, че наблюдатели започнаха да го отнасят към „патриотичното движение“.
Екстремистката вълна, към която принадлежи и атентаторът от Оклахома Тимъти Маквей, отслабна в края на 90-те и началото на следващото десетилетие. Много подобни организации обаче отново се появиха на бял свят, след като Барак Обама стана президент, сочат данни на правозащитна организация „Южен център за юридическа подкрепа срещу бедността”, която е следяла този процес отблизо.
Оттогава насам редица десни групировки определят себе си „патриоти“ и водят борба срещу изборните процеси, правата на ЛГБТ+ общността, ваксините, имиграцията, програмите за многообразие в училищата и други. Бившият президент Доналд Тръмп често нарича своите поддръжници „патриоти“.
Как белите националисти използват понятието
Понятието се използва като инструмент за брандиране, понеже американците имат положителни асоциации с думата „патриот“, която им напомня за участниците във Войната за независимост, преборили се с много трудности, за да основат държавата, каза Кърт Брадок, преподавател в Американския университет и изследовател в Лабораторията за изследвания и иновации в областта на поляризацията и екстремизма.
Един такъв пример е бялата супремасистката паравоенна групировка „Патриотичен фронт“, която според изследователите използва патриотизма като камуфлаж, с който прикрива расистките си фанатични ценности. Някои националистически организации могат действително да гледат на себе си като на борци срещу тирания, дори и всъщност те да са „много избирателни“ към частите на американската Конституция, които искат да защитят“ каза Брадок.
Гейнс Фостър, историк в Щатския университет на Луизиана, посочи, че в един момент патриотизмът се е разглеждал като граждански национализъм, съпроводен от убеждението, че „ти си американец, защото вярваш в демокрацията, в равенството и във възможностите“. „С други думи ти вярваш в определени неща за начина, по който действа правителството, и това е много приобщаваща визия“, обясни Фостър.
Според него насилието от 6 януари 2021 г., когато беше атакуван Капитолият, е най-драматичният пример за това как патриотизмът се е променил през последните години. „Хората започнаха да са по-малко склонни да се ангажират с демокрацията и да се придържат по-скоро към Декларацията за независимост, която дава „право на бунт“ и тъкмо това се превръща в патриотизъм“, заключи Фостър.
Как патриотизмът се свърза с конспиративните теории
Боб Ивнън е активен участник в политиката на Републиканската партия в щата Небраска от близо 50 години и преди десетилетие допринася за въвеждането на изискването за рецитиране на клетвата за вярност в училищата в щата. Мярката не задължава учениците да участват в рецитирането ѝ, но изисква от учебните заведения да отделят време всеки учебен ден за това.
Той настоява проектополитиката за рецитиране на клетвата да бъде включена в учебните планове за обучение по социални науки в щата въпреки критиките от страна на някои законодатели и организации за защита правата на човека, които определят тези действия като „принудителен патриотизъм“.
Целта, заяви той, е „да научим нашите деца да бъдат млади патриоти, които имат интелектуалното разбиране за гениалността на тази страна и да имат емоционална връзка с нея“.
„Сега това са просто лични нападки в опит да се прекрати дебатът“, заяви той. „Всеки, който се отклонява от „правилната вяра“, бива обявен за непатриотичен“, добави щатският секретар.
Сега Ивнън е щатски секретар на Небраска, който изпълнява ролята на надзорен орган по време на избори, и понякога се превръща в мишена на привържениците на изборни конспиративни теории – най-често колеги републиканци. Те отправят неоснователни обвинения за фалшифициране на вота в цялата страна и често поставят под въпрос патриотизма му, тъй като в повечето случай той не е съгласен с тяхното мнение.
Ивнън намира обвиненията за силно раздразнителни. За него патриотизмът се обединява около „идеята за свобода и самоуправление“. Според него днешния национален дебат за това какво представлява патриотизмът е в разрез с разумното мислене.
„Сега това са просто лични нападки в опит да се прекрати дебатът“, заяви той. „Всеки, който се отклонява от „правилната вяра“, бива обявен за непатриотичен“, добави щатският секретар.
Патриотизмът е чувствителна тема в училищата
В щата Айдахо губернаторът Брад Литъл и високопоставената представителка на образователната система Деби Кричфийлд, и двамата републиканци, обявиха през юни, че щатът е закупил нова допълнителна „патриотична“ учебна програма по история, която ще бъде предоставена безплатна на всички обществени училища.
„По-важно от всякога е децата в Айдахо да научат фактите за американската история от патриотична гледна точка“, написа Литъл във „Фейсбук“. Той заяви, че уроците ще помогнат за „истинската промяна на нашите ученици тук, в Айдахо“.
Кабинетът на Литъл обаче прехвърля въпросите относно допълнителния учебен план към образователния отдел на щата.
Учебната програма „Историята на Америка“ е разработена от консервативния автор и бивш министър на образованието от времето на управлението на президента Роналд Рейгън – Бил Бенет. В прессъобщение от 2021 г. Бенет заявява, че учебната програма е необходима, защото „антиамериканската идеология, която радикално изопачава историята на Съединените щати, е проникнала в нашата образователна система и заблуждава децата ни“.
Трудно е да се направи сравнение между допълнителната учебна програма и уроците, които училищата в Айдахо преподават в момента, тъй като всеки окръг избира свои собствени текстове и планове на уроците.
В новата учебна програма се подчертава, че
говоренето за американската история
и преподаването на предмета трябва да се извършва с намерението да се „култивира уважение и любов към вашата страна“, заяви Кричфийлд. „Целта не е да променим историята, а да почетем историята, която сме имали“, добави тя.
Представителят на Демократическата партия Крис Матиас, член на образователната комисия в Камарата на представителите на американския Конгрес, все още не се е запознал с допълнителната учебна програма, но заяви, че в часовете по история трябва да се преподава и доброто и лошото и да се обсъждат – без да се срамуват – неудобните аспекти от историята.
Казвайки, че една учебна програма е „патриотична“ предполага, че останалите, които се използват в момента, не са, добави той.
„Наистина бих искал да знам дали това е вярно“, заяви Матиас, който преди това е служил в бреговата охрана на Съединените щати. „Като военен ветеран мисля, че много хора не са съгласни с това какво означава да си предан на Америка. Мисля, че много хора смятат, че сляпата преданост е същото като патриотизма. Аз не мисля така“.
Източник: БТА
(Превод от английски език: Николай Велев и Симеон Томов)
/
