Илиян Василев, дипломат. Фейсбук
Хайде да поразсъждаваме, заедно, от къде идва атаката срещу Кирил Петков със Спас Русев и какви цели има.
Острието на тази атака е Соня Колтуклиева, която работи „медийно острие“ с мисия, обикновено мотивирана. Тук журналистика няма, особено разследваща. Има поръчка. Разследващ журналист, ще потърси осмисли причината, да се разрови, да даде плът на евентуална мисловна конструкция, че в срещата има
нещо тайно,
тоест порочно – мотиви, идеи и т.н. Ха сега си представете как предметът на тази среща ще бъде нещо тайно, и злонамерено, и ще направят тази среща на едно от най-публичните места в София – фоайето на централен столичен хотел. Това си е класически медиен капан – показваш някакви екслузивни кадри, даваш им контекст, отсрещната страна е изненадана и мълчи /няма дума от нея/, жълтевина, която върви по социалните мрежи и по някои медии, безкритично. Знае се за нейната свързаност с Пеевски и с Борисов, сега вече и с Радев.
За да отиде с камера на тази среща трябва да е получила предварителна информация, друг вариант няма. Има три варианта като източник от тази информация – първият вариант, участниците в срещата – КП или СР /за Кирил е ясно че не е, за СР не/, втори вариант случаен „виджиланте“ минувач /но пак трябва време, тези екипи не са бърза помощ/ и трети вариант –
различни държавни или частни служби,
които „пазят“ КП или специално го следят. Кой контролира службите и кой не дава косъм да падне от тях? Радев, Борисов, Пеевски.
Да погледнем и за косвени доказателства за заинтересованите от скандала лица, по което да се ориентираме и са „поръчителите“, защото е ясно, че СК е просто изпълнител на поръчка. Вижте сайта на ГЕРБ tribune.bg, /в ПИК и Баряковите е същото/ в коментар, как отразява „новината“ – „сгащили“ били КП. Хайде, да се попитаме, може ли в такава вертикално интегрирана партия, която плаща на журналистите в Трибюн да отразява всеки дъх на Вожда и генералната партийната линия, някой да тръгне да атакува „партньора“ по сглобка толкова грубо, без санкция „от горе“?! Точно никак.
Забележете, в същото време Борисов се държи приятелски и брани КП от „лошите“ медии. Класическа постановка, с режисура, постановчик и актьори –
медийен шамар и медийна прегръдка
И защо точно КП – ами защото за него нямаше „корупционен сюжет“, в какъвто потопиха Асен Василев и Даниел Лорер, и трябваше да се очаква такъв. Забележете – засега пазят ДаБГ и ДСБ – разделяй и владей.
В тази сюжетна линия, въпросът е не, че няма пушек без огън, а да не се забравя пропорцията – доказано, срещу възможно, хипотеза срещу факт.
За Спас Русев може да се напишат страници за сделките, които се финансират от Внешторгбанк, и през които пробиват интересите на Кремъл. Той е консилиерето на руската сглобка от политици-бизнесмени, чрез която се сглобяваха и сглобяват интересите на приближение на Путин и родните кръгове около Борисов, Първанов, и бивши министри на Симеон Сакскобурготски. Почти във всички най-големи сделки на местни политици-милиардери присъства финансиране от ВТБ, защото западна банка няма да даде пари.
Спомняте ли си, че скандалът със
снимката на яхтата
/именно негова/ ознаменува растящата претенция на Борисов, като главен секретар, да се набърка в голямата игра. На тази снимка няма само едно лице – това на фотографа/. Изводите си правете сами.
Русев бе главното действащо лице и по сделката с Виваком, в която руско-българската група от заинтересовани купи евтино и продаде скъпо с разлика от над 300 милиона евро. И тази сделка беше политически гарантирана от Борисов с личен интерес, който една руска медия оцени на 50 милиона евро. Неговота роля бе да отбие други купувачи, за да не правят излишна конкуренция.
За ролята на СР в медиите, може да се говори с часове – както по отношение на Пеевски, така и на Борисов, както по отношение на бТВ, така и на Нова.
Виждате ли къде се закрива кръгът – истинските корумпирани плащат на медии да преследват „партньорите“ им с камери и да внушават, че фактите на тяхната корупция са равностойни с тяхните внушения за възможна, виртуална такава.
Схемата е проста – Борисов и Пеевски имат нужда от тези скандали за
да „вкарат в кошарата“ ПДДБ,
да ги лишат от подкрепата на техните избиратеи и да ги направят напълно зависими и управляеми, като ги превърнат в ново СДС, и разбира се използват като фасада за техните продължаващи сделки – разбира се обилно гарнирано с „евроатлантически“ дим.
Операция „Дискредитация“ е в ход. В нея има реални кукловоди и много неоправдано самоентусиаирали се.
Добре е накрая ППДБ да разберат – в съюз са с Дявола и да помнят класиката на Роналд Рейгън – доверявай, но проверявай. Трябва им контрастратегия за сдържане. И да разберат, че трябва са нащрек.
