Готова ли е България за еврото и ще има ли спекула с цените? Темата коментираха икономистите Емил Хърсев, Михаил Кръстев, Любомир Дацов и Георги Вулджев в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия.
„20 години след като еврото работи в България и от икономическа гледна точка нищо няма да се промени, променят се само институционални обвързаности и защити, би трябвало да сме готови. Едни 80% от населението няма да усетят нищо”, смята Любомир Дацов.
„Инфлацията в България винаги е била външна в България. 60-70% идва през цените внос-износ. Грешката, която направихме, е, че удължихме процеса много дълго”, смята Дацов.
Според Емил Хърсев колкото по-дълго продължава процеса, толкова повече изисквания ще се поставят. „Всичките законови промени биха отнели 2-3 работни дни”, смята Хърсев.
Георги Вулджев коментира, че кредитните агенции предвиждат, че ще отложим влизането в Еврозоната заради високата инфлация.
„По отношение на цените, спекулата – имало го е като проблем и другаде, например в Хърватия. Но, ето, там казват, че са го овладели за около 1 месец”, заяви Вулджев. „Основните аргументи „против” бих ги обобщил с две категории. Първо Еврозоната отдавна не е двигател на икономическия растеж. Освен това има много задлъжнели икономики. Като се комбинират тези две неща, това е една тиктакаща фискална бомба”, смята Вулджев.
„И в момента сме в абсолютно същия риск”, контрира Емил Хърсев.
„Противниците на еврото твърдят, че от нашия еднолентов път, ако преминем на магистрала, е силно опасно. Просто, защото е по-голяма, по-комфортна и се вдига по-висока скорост. Проблемът е ако не правиш реформи”, каза Любомир Дацов. „В Еврозоната имаш по-голяма гъвкавост за тези реформи. Да, има рискове, но те са управляеми”, смята още той.
Според Михаил Кръстев въпросът продължава да бъде по-скоро политически. „Гуверньорът на БНБ също каза това. България няма да може да се присъедини към Еврозоната от другата година, защото не правим нищо за това. Нито БНБ, нито финансовото министерство правят нещо, за да се подготвим за приемането на еврото”, обясни Кръстев.
Според него е нелогично ако има някаква спънка, законите да се приемат в годината, в която вече трябва да преминаваме към техническите обстоятелства, свързани с приемането на еврото.
„Нито ще обеднеем чувствително, нищо ще забогатеем чувствително. Отделни социални групи могат да вдигнат малко своя жизнен статус, други да го свалят, но няма да е съществено. Не трябва да влизаме в апокалиптични сценарии, нито, че ще станем изведнъж много богати. Колко е богато населението зависи от производителността на труда, от развитието на предприемачеството”, заяви Михаил Кръстев.
