Носталгия, която води до война – с романа си „Времеубежище“, българският писател и носител на Международната награда „Букър“ Георги Господинов си представя
„антиутопия“,
превърнала се за негов голям ужас в действителност, споделя авторът в интервю за журналиста Росен Босев от Франс прес.
Отличен заедно с преводачката си Анджела Родел с престижната британска награда, която се присъжда всяка година за най-добър роман, преведен на английски език, 55-годишният Господинов вече е истинска звезда в София, пише френската осведомителна агенция.
В България, подкопавана от корупция и политически кризи, медиите сравняват вълната от еуфория, предизвикана от Международната награда „Букър“, с празненствата, последвали изключителния успех на националния отбор по футбол на Световното първенство през 1994 г.
В интервюто за Франс прес Георги Господинов споделя, че осъзнава до каква степен българското общество се нуждае от ярки новини, особено през последните години.
„България беше забравила страхотното усещане от 1994 г., когато човек имаше чувството, че мести планини!“, казва писателят.
Пропитият с меланхолия „Времеубежище“
отвежда читателя в „клиника от миналото“ за пациенти, страдащи от болестта на Алцхаймер. Всяка стая пресъздава атмосферата на едно десетилетие до най-малкия детайл, предлагайки пътуване назад във времето на тези, които са загубили спомените си.
Идеята за романа, издаден през 2020 г., осенява Георги Господинов, докато наблюдава неспирното възхваляване на миналото по света. „С това се хранят национализмът и популизмът“, казва писателят.
От друга страна той „не е предвидил“ войната в Украйна и „не си е представял, че ще се стигне дотук“. И макар да „не е пророк“, Господинов разказва развеселен как 16-годишната му дъщеря му подхвърля: „Татко, не пиши повече такива книги“.
„Защото скоро след това нещата започнаха да се случват, да изглеждат като описаното. Когато живееш в антиутопична епоха, антиутопиите се материализират“, споделя авторът.
Роден през 1968 г. в комунистическа България, Георги Господинов казва още, че детството му го е научило да „разпознава опасностите на популизма, защото вече сме живели с обещанието за светло бъдеще“, и призовава за „всекидневен процес на припомняне“.
