„Елитно погребение“ е открито в изоставена крепост в Монголия, съдържащо останките на жена, облечена в жълто копринено наметало. Това може да показва вътрешната структура на погребението и търговските практики в империя, процъфтявала преди хиляда години, пише Live Science.
Отбелязва се, че крепостта, известна като Хар Нуур, е била построена между 10-ти и 12-ти век, по времето на империята Китанг-Ляо, която контролирала големи части от централна и източна Монголия по това време. Според проучване, публикувано в списанието Archaeological Research in Asia, крепостта е била част от „дълга стена“, която се е простирала през цялата страна.
В изявление Европейският университет в Йерусалим отбелязва, че след като империята се разпада през 1125 г., тя е последвана от Монголската империя, възникнала през 1206 г. и водена от Чингис Хан. Самата крепост „стои като трогателен символ на идентичност, памет и сила във времена на преход“.
„Фокусът на нашето изследване е линията на
стената, дълга около 800 км,
както и крепостите и други структури, които са свързани с нея. Първоначалното откритие на този гроб беше изненада, както и фактът, че гробът е бил не са ограбени (повечето гробове в тази област са били ограбени в древността)“, каза съавторът на изследването Гидеон Шелах-Лави, професор по източноазиатски изследвания в Еврейския университет в Йерусалим, в имейл до Live Science.
По-специално, радиовъглеродното датиране на „добре запазения“ скелет показа, че починалата е жена е била на възраст между 40 и 60 години. Известно е също, че тя е погребана в ковчег, облечена в жълта копринена роба и е имала допълнителен копринен текстил под главата й, която е покрита с шапка от брезова кора.
„Богатството на гроба, не само в броя на погребалните предмети, но и в тяхното разнообразие, показва, че погребаната в него възрастна жена е принадлежала към елитната класа и е била важна фигура в местното общество. Самият гроб е сравнително малък , но броят на откритите артефакти е голям в сравнение с други гробове от същия период“, добави Шелаг-Лави.
Например в гроба на жената археолозите са успели да намерят
голям брой мъниста,
някои от които са с неместен произход, както и копринени тъкани, златни бижута, фрагменти от бронзов съд и сребърна чаша. Според проучването тези предмети са били поставени в ковчег, който е направен от дърво Марбъри, което също не расте в този район.
„[Това] показва натрупването на престижни бижута през живота й. Всичко това показва, че жената е заемала висока позиция в местното общество през живота си и е получила специално почетно отношение след смъртта си. Това също показва обширна мрежа за обмен, от която сме били не е наясно и което може да бъде важно за нашето разбиране на предпоставките за възхода на Чингис хан и Монголската империя“, подчерта Шелаг-Лави.
Археологически разкопки – последни новини
Студент по археология в Дания откри „впечатляващо сребърно съкровище“ от епохата на викингите, което разкрива повече за ранната скандинавска търговия и икономика, беше съобщено по-рано. Експерти казват, че съкровището, тежащо повече от половин килограм и датиращо от девети век, може да е било със „значителна стойност“ през ранната епоха на викингите в Скандинавия между 793 и 1066 г. сл. Хр.
Освен това археолозите най-вероятно могат да докажат съществуването на храм, в който Исус Христос е извършил някои от чудесата, описани в Новия завет. По-специално, изследователите откриха останките от храм в древния израелски град Хоразин.
