Борислава Априлова
Неапол. Кварталите на неаполитанската мафия , наречена Камора, Скампия и Секондиляно са царството на дрогата, проституцията, въоръжените престрелки, насилието. Нареждат се по опасност веднага след колумбмийския Меделин.
Скампия и Секондиляно-
двата враждуващи квартала влизат във война
през 2004 година и оставят десетки трупове след себе си. Това са местата в Северен Неапол, които избягват не само местните и туристите, но дори и карабинерите.
И в този свят се оказва, че живее вече близо двадесет години нашенката Емилия Гергова заедно с тунизийския си съпруг.
„На най-красивото място в света сме, нашият дом е тук, терасата с цветята, красивата ми спалня, няма нищо страшно“, казва Емилия и се залива от смях на изумлението ми. Тя е родом от Враца, но през 2003 година пристига в Неапол и остава завинаги. Започва работа в един бар в центъра на града, но не издържа дълго, защото й се налага да дели квартира с още няколко човека. И започва да си търси нова квартира. 
„В кафенето, където работех идваха едни момчета, от онези, които се занимаваха с опасни неща. Споделих им, че си търся квартира и те ми казаха да не се притеснявам, че ще ми намерят нещо. На другия ден ми донесоха ключове и ми ги дадоха с думите – „Нищо не трябва да плащаш. Квартирата е безплатна.“ Тогава разбрах, къде ще е тази квартира – в Скампия“, връща се назад във времето Емилия. И на въпроса
„Изплаши ли се от това предложение“
тя отново се залива от смях.
Категорична е : „Не, не се изплаших, от какво да се плаша?
Тези момчета са добри. Мен не ме интересува техния бизнес, аз си върша работата – да отварям бутилки с шампанско и уиски. Те обичат да се забавляват, правят го като за последно. Никога не знаят, кога ще е последният им ден. Кагато бизнесът върви, имат пари и ги раздават, като луди. А аз просто отварям шампанското.“
Емилия казва, че момчетата решавали често проблеми на обикновените хора в район им. Намирали им работа в заведенията, месарниците, които държали, в супермаркетите. Защитавали по свой начин момичетата в семействата, които имали проблеми с гаджеттата си от Секондиляно. „Не си ли замесен с дрога и оръжие, проблеми тук няма“, категорична е нашенката.
Така започва животът на Емилия в неаполския квартал Скампия. Настанява се в апартамент с няколко стаи, кухня, баня и тоалетна. Вярно, че не работи асансьорът, но какво от това. Животът тече в своето русло, ден след ден по стълбите към бара и обратно. А момчетата от „пиацата“, както ги нарича тя, са отново тук и винаги около нея. „Станахме приятели, но аз винаги съм била коректна към тях. Не чувам и не виждам нищо. Не ги докладвам на карабинерите“, разказва Емилия.
Тя е свидетел и на войната разразила се между наркобандите
на Скампия и Секондиляно през 2004 година. Докато поделят териториите си умират над 70 души за няколко дни. Всеки ден по улиците на двата квартала пада убит някой от Камората. Кръв, кръв, кръв… Самата Емилия една вечер се среща с момчета от „вражеския лагер“. Малко след два часа през нощта, когато се прибира към квартирата си, вижда няколко момчета да чакат пред входа й. „Ако пак ще ме питаш дали се уплаших, ще ти кажа – не. Но разбрах, че има нещо нередно“, спомня си жената. Приближила се, те я заобиколили и й казали, че трябва да напусне жилището до сутринта, вече било тяхно.
„Тогава им казах, че ще си тръгна, когато ми вземат ключовете тези, които са ми ги дали. Обадих им се и те решиха проблема, но временно. Малко след случката се изнесох, а блокът го събориха от общината веднага след края на нарковойната в района“, разказва тя.
След жестоките прeстрелки на наркоклановете в Северен Неапол полицията успява да вкара в затвора всичките босове. 
По-голямото спокойствие тук настъпва с ареста на Марко ди Лауро на 2 март 2018 година.
Главният капо на Камората
е бил един от най-жестоките и най-търсени в Европа бандити, който успява да се измъкне на полицията след размириците през 2004 година в Скампия. Марко е син на небезизвестният Лука ди Лауро или както го наричат всички в Италия- Милионерът.
Всъщност Марко ди Лауро се оказва най-търсеният гангстер веднага след шефа на сицилианската мафия Коза Ностра – Матео Месина Денаро.
Към днешна дата Марко лежи в затвора и ще остане там точно десет години, заради контрола на наркотиците в Скондиляно и Скампия и разпределянето им към цяла Европа.
А Емилия продължава да живее в Скампия,
въпреки, че може да се премести и в друг квартал на този така луд и шарен Неапол. От няколко години тя е щастлива във връзката си с Аймен от Тунис. Срещат се в кафето, където тя работи, а около нея са момчетата. Не след дълго Аймен, който е електротехник, заживява при нея. В момента семейството е още по-голямо, защото от България е пристигнала и щерката на Емилия – Никол. Тук е и кучето ми – Стиф, с който всяка вечер се разхождат из улиците на Скампия.
Дълги години тези квартали са раят на Камората, която държи в подчинение цял Неапол.
И въпреки, че голяма част от биг босовете, начело с последния капо ди тути капи Марко ди Лауро, вече са в затвора, тук продължават да властват техните деца, т.нар.
бейби босове
Бейби босовете са новото лице на организираната престъпност в Италия. Държат не само наркопазара и проституцията, но и джебчиите, които подлудяват туристите в Неапол. И въпреки че повечето от тях са непълнолетни, те са не по-малко жестоки и опасни от своите родители, които дълги години ще търкат наровете в затворите. На девет-десет години момчетата разнасят пакетите с хашиш, на 11-12 вече имат своите първи пистолети, на 13 ги използват… Разбира се те също приключват в някакъв момент в затвора или с куршум в главата на стълбищната площадка. Но идват следващите и играта продължава, като на филм, но не съвсем…
Скампия не може да бъде описана без да бъде видяна
А да бъде видяна е почти невъзможно. В момента, в който някой заблудил се турист влезе там, зад него веднага се залепват два мотора и го съпровождат, докато не напусне специалната територия, твърдят местните медии и предупреждават – Не ходете там! Местните разказват, че докато властвал Марко ди Лауро се случвало дори да не могат да влязат в собствените си домове. Прибирайки се вечер те намирали апартаментите си със сменени железни врати, а вътре вече били настанени членове на мафиотските банди – без да питат, без да молят. И започвали да въртят спокойно своя бизнес. 
Пред малкото престрашили се да отидат на място чужди журналисти, местен полицейски инспектор разказва, че след като сложели метални врати, бандитите режели малък отвор в тях, колкото да подават пакетите с наркотици. А на старите собственици им се налагало да си търсят ново жилище за обитаване сред порутените коптори на страшния квартал.
Вътре и извън сградите, по покривите и балконите, пред входовете в Скампия винаги дежурят стражи за евентуалната поява на карабинери. При най-малкото съмнение, че приближава полиция, те дават знак за тревога със специална дума – кратък, силен и незабавен вик, който се разнася, като ехо от уста на уста из целия квартал.
От счупените прозорци на сградите в Скампия
излиза на талази страх,
той може да бъде усетен, като студен повей, а планините от боклуци скриват входовете на сгради с отдавна неработещите асансьори. Тук липсва ток, стените са издраскани с кървави букви – символи на голяма омраза или страстна любов. Сиви сенки на бивши хора излизат от мазетата със забити спринцовки във вените и се сливат по улиците със сенките на отдавна убитите в улични престрелки гангстери. Страшно е.
А не винаги е било така. Всъщност в началото на 80-те силно земетресение в Неапол разрушава много жилищни сгради и тогава е построен този квартал със страховитата си днес слава. Блоковете приличат на някакъв тежък и извратен барок на социализма. Предвидени са за около 80 000 души, но се заселват повече от сто хиляди, като повечето са безработни и с криминални досиета.
Високите бетонни коптори, които са във формата на платна на лодки – Ла вела на италиански, поемат в утробата си едни от най-опасните жители на Неапол. Построени са седем сгради по проект на архитекта Франц Ди Салво, като три вече са разрушени. Боядисани са в различни цветове, и докато отвън приличат на платна на лодка, отвътре пресъздават алеите на Неапол, където гласовете на съседите и миризмите от кухните им се смесват в едно. С времето за обикновените хора тук настъпва ад. Те са вече в ръцете на мафията, искат или не, налага се да работят за тях. Хашиш, хероин, кокаин, проститутки, насилие, убийства е ежедневието на Скампия. Много кръв е маркирала улиците и блоковете й. Малко остават да живеят. Скампия се превръща в основен хъб за разпределение на наркотици за цяла Европа. Град в града – със свои правила, нито миг спокойствие, престрелки. Казват, че ако попаднеш в него, може и
никога да не излезеш жив
А иначе има магазини, кафенета, хостел, училище, школа за бойни изкуства за децата. Един почти нормален свят.
„Напиши, че вече е спокойно тук. Идват даже и японци, само българите ги е страх. А ние си имаме всичко, и магазини, и метро, и заведения, даже школа по латино танци.
Да, все още я има дрогата, но нали знаеш – не им се бъркаш в работата на момчета и живееш спокойно! Общината се грижи много за нас, кварталът се развива, идват младежи, фасадите на сградите са в красиви рисунки. Ела и виж“, завършва Емилия и преди да си кажем Чао правим една видео разходка из улиците на Скампия. Изглежда спокойно.
