Георги Николов Георгиев, Фейсбук
Една прясна история от най-пострадалия град Нурдагъ, с над 3000 жертви. Седим в колата колеги от няколко медии, защото имаме само една кола и я едиин момент до прозореца, дойде полицай. Здравейте, от къде сте вие? Аз казвам от България. И тогава колежката от БТА, която говори турски език пое нещата. Той каза, аз съм от полицията на Турция, вие гладни ли сте, искате ли нещо. Колежката каза, да няма от къде да си купиме ядене. И в този момент неможах да повярвам. Дойдоха веднага още 3ма полицаи,съпроводих ни до един пункт, казаха да ни приготвят порции за всички 6ма.Напълниха ни торби със сокове, бисквити, вода…Съпроводиха ни до колата, спряха друга кола с ядене, дадоха ни супи, хляб, готвени манджи, още вода, още сокове! И пак ни попитаха:имате ли нужда от нещо друго?
Запишете моя номер, казвам се Емре, докато сте тук, ако имате нужда от нещо, ме търсете. Всеки ден на тези места ще ви дават храна!!!
Всички останахме стъписани и неможехме да повярваме! Тъкмо си тръгнаха те дойде един човек с детенце на около 3 и ми заговори на турски.Помислих,че проси нещо за детето. Бръкнах в джоба и му подадох пари! Той каза:не не не! Бръкна и той в джоба извади и той пари и каза:аз имам пари, имах и 5 деца и съпруга, но ми остана само тя!!! Дойдох да ви види малката и да ви поканя при нас на чай!
От тук нататък, няма нужда от други думи!!!
Колко полезна Ви беше тази публикация?
Кликнете върху звезда, за да оцените!
