Манол Глишев, Фейсбук
Чували ли сте за чудото с дъжда? Вчера внезапно (но уви, за кратко) заваля дъжд и много хора заговориха, че добрият Дядо Господ гасял България. Единствените, чиято радост имаше смисъл, бяха доброволците по обгорените горски поляни. Но веднага се появиха такива, които да разправят, че илинденските молитви на новия патриарх Даниил били докарали дъжда. Разбира се, от една страна, патриархът като всеки друг гражданин
е видял прогнозата за времето
От друга – неправославните питат: а не може ли нечии други молитви също да са помогнали? От трета – това си е чиста проба шаманско мислене, на късмета и чудесата не бива да се разчита, трябва си противопожарна техника. От четвърта – не мога да не ви разкажа една подобна историйка.
Та – чудото с дъжда. Класическият историк Дион Касий описва как в 168-174 г. Марк Аврелий води трудна кампания в Германия, когато квадите обграждат 12-и Мълниеносен легион на един хълм някъде из лесовете на днешна Чехия. Жегата е страшна, за няколко дни обсадените римляни се крепят на позиции, но изнемощяват. Германите имат достъп до извори в гората, докато римляните на възвишението почват да измират от жега. Тогава отделните части се разпределят по култове и всяка група войници започва да се моли на своето си божество. Има последователи на всякакви богове – от гръцките и египетските до келтските, както и синкретици. Естествено, вече има и малък контингент ранни християни. Цялата армия се моли за спасение преди германския щурм. Молитвите са на всякакви езици, призовават се всякакви Митри, Зевсове и Тараниси. Не бих се учудил, ако офицерите са присъствали на по пет молебена дневно и са мезили на по няколко походни олтара. За германите сигурно е било странно да долавят тамяна, пушека от жертвите и чисто лагерните ухания на пот и други човешки субпродукти.
Накрая небесата се смиляват
(или им омръва от суеверния шум). Наистина завалява пороен дъжд, всички пият дарената свише вода от шлемовете си, освежават се, отблъскват щурма, разкъсват обкръжението и се прибират на римска територия, свято убедени, че е станало истинско чудо. Кой знае? Войската може да е била спасена не само заради благочестието на войниците, а и заради щастливото си име, вещаещо дъжд и буря: Legio XII Fulminata буквално е бил легионът на мълниите, любимците било на Юпитер, било на свети Илия. За да се постави сражението в дъжда на екран, биха трябвали съвместните усилия на Ридли Скот, Куросава и Питър Джаксън. Двайсет години по-късно ветераните по кръчмите още са спорели
чий бог е спасил войската
Може би точно заради тези честни момчета Дион Касий ни разказва цялата тази забележителна история. Това, което той не е знаел, е, че малко над сто години след реалните събития триумфиращите християни ще използват чудото с дъжда, за да наложат своя Бог над другите вери на всички римски граждани.
Най-трагикомичното е, че хиляда и осемстотин години по-късно българският патриарх си служи със същите пропагандни трикове като харуспиците и презвитерите в римската армия… докато страната ни продължава да гори.
