В разгара на студената война между Източния и Западния блок тече надпревара – икономическа, военна, идеологическа и най-вече технологична. По това време в България кипи интензивна научно-инженерна и изобретателска дейност, която се ползва от стабилната подкрепа на комунистическата власт.
Годината е 1964 -та. В изследователския институт по електропромишленост талантливият български учен инж. Христо Бъчваров – автор на куп изобретения в областта на електрониката и радиоразпръскването, сътворява истинско чудо – портативен ръчен телефон, от който можеш да се свържеш с когото си поискаш, където и да се намираш! Инженер Бъчваров дори лично монтира подобно устройство не къде да е, а в автомобила на тогавашния държавен глава Тодор Живков. И признава, че сглобил първата си експериментална бройка от най-обикновена… сапунерка.
Така, почти две десетилетия преди първият мобилния телефон, разработен в САЩ, да завладее световните пазари, поставяйки началото на нова технологична ера, нашенският РАТЦ-6 се появява тихомълком на бял свят:
„Джиесем (GSM) стандартът е разработван след 1982 г. и е патентован през 1991-ва на 20-ти век. По времето, когато се повява нашият мобилен телефон, разработените в чужбина радиотелефони представляват или обикновени портативни станции, или малки транзисторни радио приемници с ограничен радиус на действие, които могат да се използват само за входящи повиквания. Само че с РАТЦ-6, всеки домашен абонат може да избира номера на носещия портативното устройство, т.е. българският телефон може да се използва както за входящи, така и за изходящи повиквания“ – обяснява Антон Оруш – изследовател, колекционер на българска техника и автор на сайта sandacite.bg .
РАТЦ-6 притежавал типичната за своето поколение шайба за набиране на номерата. Под нея била поставена метална мрежа, под която се криел комбиниран микрофон – високоговорител. Преди да започнете разговора, просто изтегляте телескопичната антена, дълга около 30-на см, набирате и готово! „Устройството може да се захранва и от акумулатора на автомобила. В преносимата му версия, то се поставя в чанта, голяма колкото любителски фотоапарат“, казва Антон Оруш и добавя:
„Това е малък безжичен апарат, снабден с миниатюрен радио предавател, който излъчва към специално устройство, монтирано или към градската телефонна централа, или към отделен телефонен пост. Устройството РАТЦ-6 приема радиовълните, преобразува ги в електрически импулси и ви свързва с телефонния абонат.“
РАТЦ-6 предизвикал истински фурор по време на специализираните международни изложения Инфорга`65 и Интероргтехника`66 в СССР, където бил представен като средство за комуникация между работещите в строителството и в енергетиката. Към средата на 70-те години на м.в. в България вече бил построен и изпитателен комплекс с апаратура за национална система за мобилни връзки. Ала след 1977 г. работата в тази посока неадейно спира. Защо ли?
„Понякога се получава така, че, за да се внедри нов продукт в производството, е необходимо да се извършат преустройства, които трудно се осъществяват на практика. И това е една от причините, поради които този телефон остава в единични бройки. Но има и друга. След засвидетелстването на това изобретение, то било засекретено, а работата по изграждане на национална система за мобилни връзки била преустановена, защото военните проявили интерес към устройството. Не се знае дали този телефон не е бил използван във военните среди“ – казва в
Венета Николаева, БНР
