Светослав Пинтев
Вълчан войвода и поп Мартин още бродят из Българско, те са живи в сърцата на иманярите. Те са легендите им. Съкровищата им светят в точно определени нощи, виждат ги само призваните.
Безспорно най-търсено у нас е съкровището на легендарния Вълчан войвода, неговите натоварени със злато катъри, тайнствената му вълшебна пещера общата Мара, пред която тази на Али Баба и 40-те разбойници е празна като хралупа на катеричка през пролетта.
Тази пещера заема централно място в иманярския фолклор, ценностната система и мечтите на всеки уважаващ себе си наш иманяр, тя е неговата светая светих.
Според едно от преданията навръх Гергьовден Вълчан събрал всички останали прочути войводи, седнал на голям камък, погледнал ги изпитателно и ги накарал да се закълнат, че всяка година на празник на светията-конник ще му носят десятък от плячката си, за да съберат пари за
освобождението на България
Пратили и пратеници до руския цар с покана да дойде с войската си, като обещал заплата за всеки войник, пенския за семействата на убитите и ранените, но думите му не хванали дикиш.
„Но царят не повярва че има толкоз злато и се арниса. А злато има много за пушки и топове за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите”, доверява на потомците поп Мартин, летописец на четата, твърдят хора, които са чели записките му.
Вълчан лично платил и да се издигне мост над река Резовска, като дори запретнал ръкави и участвал в градежа. 
Войводата натрупал прословутото си богатство не само от хайдутуване, но защото открил чудна пещера. Тя била
входа към
гробницата на римския император Валент
Пазели я огромни, но омагьосани златни статуи и страховити капани.
Исторически факт е, че император Валент е убит в битка от готите на 8 август 378 г. край Адрианопол, днешен Одрин. Иманярската легенда твърди, че приближените му сановници отнесли тялото на повелителя си в планината, вероятно Рила, и го погребали в пещера, в която съхранявали плячката от военните си походи. Тя още преди това била оборудвана със „система за сигурност”.
Около саркофага му били положени телата на знатните войни, загинали, защитавайки повелителя си. Злато, скъпоценни камъни и сребро в несметни количества съпровождали владетеля и свитата му от мъртъвци в отвъдното….
Хайдутите направили още капани в стил Индиана Джоунс, сред които шиповете с отрова били най- безопасните… Скрит в една скална пролука механизъм отварял входът за императорската гробница…
Пазителите на легендите за Вълчан войвода твърдят, че техен съратник в Троян доскоро пазел автентично писмото на дясната му ръка, не по-малко прославения от него
поп Мартин,
където се казвало, че войводата искал да освободи българските земи, да откупи със злато мурабето /войната-б.а./ от русите, та името на Вълчан да остане да се помни во веки веков. Днес то е изгубено, но съществуват много преписи.
Поп Мартин не идеализира войводата, той е написал също, че се плаши до смърт от него: „Страшен човек е Вълчан. Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него, щото нещо ме блазни, че туй ще да ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие.”
Поп Мартин свидетелства, че Вълчан е намерил
невиждано съкровище
Той научил от гемиджията Ставрус за персийска тапия /карта/ за една пещера. Вътре намерили 193 кюлчета по 15 оки едното. „Кръста божи аз съм ги броил и… сички поотделно и отредил на раклата отляво на капията. Става свада, дядо Ставрус иска да идат в гръцко. Да купят имота и имането на Суати паша. Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското. Тъй дядо Ставрус биде заклан от Вълчана. На гроба му до днес над главата има един златен кръст по две педи и плоча от едно разсечено кюлче злато. Гроба му е под чаталата бука в средата на Редия трап там дето са били полугарите и леярните на римляните. Там са правени кюлчетата. Но туй зная садека от Вълчана, а той от гърка, че в една дълбока дупка има жила и златни зърна но не сме ги дирели”, пише поп Мартин.
Имането уж било скрито в пещерата Общата Мара
Тя е митична сред търсачите на Вълчановото съкровище. Намира се в местността Станчов полугар на Троянския Балкан, над село Черни Осъм. Иманярите се кълнат, че колегата им Марин Чонов, който не е вече между живите, имал автентичната карта овча кожа, с дата, на която стояли подписите на Вълчан войвода и поп Мартин, с описание на имането от пещерата Общата Мара.
Текстът започвал така: „Като тръгнеш от Троянския манастир „Света Богородица“ нагоре срещу течението на Черни Осъм, на около четири часа път се намираха следните местности: високо над реката строгите каменливи върхове се казваха Трите вещици, отдолу под тях беше Станчов полугар, над него се намираше Папратливата поляна, а долу в ниското, Чаушов дол. Над него на куршум разстояние към заник слънце, високо на канарата имаше четвъртит дялан камък, който качихме на върха 250 души. Под този камък на малка полянка нарочно засадихме люляк, а под него през една канара беше изсечена пътека, която водеше към дълбока пещера, използвана още от латините. В тази пещера натъпкахме част от имането и я зазидахме с 12 аршина хоросанов дувар, натрупахме отгоре камъни и накрая пресякохме пътеката…“
Първите търсачи на Вълчановото имане в началото на миналия век ровели най-вече около град Елена. От тогава търсенията се разширяват и обхващат цялата територия на страната. Напоследък иманярите копаят активно в древна крепост край търновското село Ветринци, която е надупчена като швейцарско сирене.
