Евгени Петров, журналист
Битка за централата на ДПС… Е, дори с развинтената си фантазия това не го очаквах. Грозно и омерзително е. Но пък винаги съм бил недоверчив към приказките за някакъв уникален етнически модел, който бил ни превел мирно през прехода. Да, приемам, че имаха някаква роля като инструмент, който би могъл да повлияе на електората си в критичен момент, но само толкова. Заслуга за етническия мир имат всички и особено толерантността на българите към чуждите религии, етноси, нрави и обичаи.
Между другото – нещо, което помнят по-възрастните. В съзнанието ми са се запечатали два момента на сърдечни, подчертавам сърдечни срещи на български … да го кажем ръководители с етнически турци. Едната беше на Тодор Живков след падането му от власт и мисля, след като беше приключило делото срещу него. Втората – с Царя, при една от редките му обиколки и срещи с хората. Оставам ви да мислите.
