Евгени Димитров, Булфото
Трогателна история
от вчера: идвайки от Карлово, се спирам на пазарчето край село Драгор на влизане в Пазарджик. Насочвам се към сергията на гърбава черно-бяла бабичка, сякаш излязла от портрет с патриотичен пост във Фейсбука. Там има розови домати по четири и по пет лева. Помолвам я за кило от едните, тя ме поглежда с онези очи, събрали цялата изстрадана мъдрост на Западните Родопи, и ми сочи – ей от тези си вземи. На „тези“, вместо цена, пише „български“. Докато се усетя, пъргавата баба пълни едни две кила, и пита дали е добре да закръгли така. Като се съгласих, тя топло се усмихна, пъхна ми в ръцете торбичката и промълви само две думи –
тринайсе лева
Е те там цялата патриотична романтика се изпари на мига. Абе, бабо, рекох, от кога пет и пет прави тринайсе? Ааааа, тези са от по-скъпите, вика. Айде сега, рекох, върни ги обратно, и ми дай точно едно кило от тези от четири лева. Предложи да ми хване набраните вече за десет, но аз бях непреклонен. Още повече, че между трите вида домати нямаше абсолютно никаква разлика. Драгорската мъдра бабичка удари в земята всичките майстори на измамите от Женския пазар.