Светослав Пинтев
Археолози изследваха преди време с радар основите на прочутия замък на Дракула – замъка Корвин в Трансилвания. Там, според сведения, Влад Цепеш е бил заточен в продължение на седем години. Изследователите са открили следи от няколко помещения, за чието съществуване историците не са знаели. Това тогава съобщи изданието Live Science.
„Не открихме нито една стая за изтезания на Дракула, но открихме следи от сграда, построена през XVII век. По-скоро тя е изпълнявала административни функции. Във всеки случаи находките ще ни помогнат да възстановим историческия вид на замъка. Защото не е съхранена нито една пълна карта, което затруднява неговото изучаване и реставрация“. Това заявява Изабел Морис от Принстънския университет (САЩ).
Можем да направим същото в българското му обиталище
Смята се, че Влад Цепеш е от български произход
Припомняме, че преди няколко години екип oт наши aрхeoлoзи, нaчeлo c прoф. Никoлaй Oвчaрoв, извършвa рaзкoпки нa крeпocттa Кaлeтo в Cвищoв, за която се знае, че е владяна от Влад Цепеш. Тя cъщecтвувa дo нaчaлoтo нa XIX вeк. Дo тoзи мoмeнт ca рaзкрити някoлкo плacтa. Архeoлoзитe ca стигнали дo XIII-XIV вeк.
„Няма никакво съмнение, че Дракула е човек, свързан с българската царска династия. Говорим и за влашките велики воеводи от 15-16 век. Имаме стотици техни грамоти на прекрасен български език. Това е бил техният език поне до 17-18 век“, каза тогава проф. Николай Овчаров в ефира на Нова тв.
Той отбеляза, че в писмо от 1742 г. Цепеш съобщава за 17 превзети от него крепости, включително Свищов. „Няма румънци, защото Румъния се създава в средата на XIX в., а Влашкото и Молдовското велики войводства са формирования, създадени през 13-14 в. на базата на български болярства“, каза още археологът по отношение на общата история между българи и румънци.
По думите му първото име на всички велики войводи от 15-16 в. е Йоан, което произлиза от покровителя на България Иван Рилски.
Литературният герой граф Дракула е
най-известният „вампир“
в световната литература, наричан и с истинското прозвището Цепеш (от румънски – „кол“). Той всъщност е втората по популярност личност в литературата, след Шерлок Холмс.
Цепеш е управлявал Влахия във втората половина на XV век. Прочул се е с невиждана дори за онова време жестокост, изтезания и масови екзекуции на боляри, врагове и турски пленници.
Практически от първите дни на властването си княз Влад враждува с унгарския воевода Януш Хунияди. По заповед на последния били убити бащата и по-големият брат на Дракула.
Поражението на унгарските войски и славянските князе в Косовската битка през 1448 година позволява на Цепеш да върне своята власт. Но след само половин година Хунияди и съюзниците му разпръсват войската на Дракула. И връщат трона на Владислав II, убиеца на неговия баща.
Бъдещият „набивач на кол“ Дракула бяга в Молдова,
където попада в плен и е затворен, както твърдят някои влашки хроники от онова време, в родното гнездо на Хунияди – замъка Корвин, в околностите на съвременния румънски град Хунедоара. Той прекарва няколко години в плен. Успява да надживее самия Хуняди, умрял от чума през 1456 година, и да си върне своите земи и могъщество.
Мнозина историци не вярват на тези теории, тъй като е изключително малко вероятно Дракула да е заминал за Молдова пред 1448 г., знаейки, че там управляват съюзници на Хуняди.
В замъка Корвин няма стаи за изтезания
Независимо че и до днес замъкът Корвин привлича вниманието и на учени, и на любители на вампирските истории, и на такива, които се опитват да открият там следи от реалния Дракула, Изабел Морис от Принстънския университет и колегите ѝ са провели първите сериозни издирвания на различни „тайни стаи за изтезания“, както и на други неизвестни помещения, като изследвали основата на родното гнездо на унгарските воеводи със специални радари, при което радиовълните проникват на дълбочина няколко десетки метра.
Морис отбелязва, че екипът ѝ не е успял да открие подобни помещения, но е открил следи от постройка с много по-късна датировка, играела вероятно административни функции. Учените добавят, че са открили специфични „подпори“, укрепващи замъка в участъците, където основата излиза извън скалите, върху които е построен.
По думите на изследователката тази информация ще помогне на реставраторите да разберат как е необходимо да се укрепят стените на замъка, а археолозите ще могат да я използват за изучаване на това, в какви исторически епохи замъкът е преживял различни престроявания и разширения.
