Според разследване на The Wall Street Journal, след инвазията в Украйна през 2022 г. Русия се е опитала да създаде „офшорен резерв“, за да заобиколи финансовите санкции на САЩ.
Русия и Турция са се договорили руската банка „Газпромбанк“ да предостави заем от около 9 милиарда долара за изграждането на атомната електроцентрала в Турция, строена от „Росатом“. В същото време Централната банка на Русия тайно е финансирала този кредит.
Мотивите на двете страни
За Турция стимулът е бил увеличаване на доларовата ликвидност в своята финансова система. Москва, от своя страна, е целяла да създаде офшорен резерв в долари за финансиране на руски интереси, без това да бъде засечено от американските власти.
Според плана на Москва, атомната електроцентрала би могла да предава долари на руски компании, които също имат сметки в най-голямата държавна банка на Турция – Ziraat Bank. По този начин не би се налагало парите да минават през финансовата система на САЩ, което би намалило риска от разкриване.
Разкритията на САЩ
Първоначално схемата е работила. През лятото на 2022 г. „Газпромбанк“ е превел 3 милиарда долара чрез американската Citigroup по депозити в Ziraat Bank. Малко над 2 милиарда долара са преминали през JPMorgan.
Впоследствие обаче Министерството на правосъдието на САЩ е разкрило схемата и е блокирало транзакциите. Следващите 2 милиарда долара от руски средства са замразени по сметки в JPMorgan.
Реакцията на американските власти
През 2024 г. американските прокурори са планирали да конфискуват тези средства, позовавайки се на обвинения в избягване на санкции, пране на пари и банкови измами. Въпреки това, според източници, администрацията на Байдън е блокирала действията на последния етап, за да избегне дипломатическо напрежение с Турция.
Вашингтон е загрижен, че конфискацията може да влоши отношенията с правителството на Ердоган, което би засегнало сътрудничеството по въпроси като размяна на пленници, борбата с тероризма, стабилизацията на Сирия и спирането на войната в Газа.
Освен това Министерството на правосъдието на САЩ подозира, че директорът на турското разузнаване Ибрахим Калън, един от най-близките съветници на Ердоган, е бил замесен в тези плащания през 2022 г.
Изводите от случая
„Тази игра на котка и мишка показва ограниченията на санкциите като инструмент на икономическата война и компромисите, пред които са изправени САЩ в опитите си да защитят финансовата си система, без да застрашават деликатните дипломатически отношения“, се посочва в анализа на WSJ.
Перспективи за засилване на санкциите
Икономистът Кристоф Рюл смята, че Доналд Тръмп, ако се върне на власт, може да потърси подкрепа от ОПЕК за по-строги санкции срещу Русия. Според него подобни мерки биха засегнали не само производителите, но и рафинериите, пристанищата, застрахователите и „сенчестия“ флот на Москва.
Освен това Тръмп може да окаже силен политически натиск върху Китай, Индия и Турция, за да ги убеди да спазват санкциите срещу Русия, което би имало катастрофални последици за руския износ.
