„Ето че дойде краят на 48-то Народно събрание. Край неочакван и предизвестен. Прекрачих прага на този парламент като най-възрастния народен представител с надежда след серия от крясъци, обиди, противопоставяния, да опитаме да намерим разбирателство.“ Това заяви председателят на Народното събрание преди да го закрие, в последния му работен ден.
„Потопихме се отново в познатата антиутопия – процедури, почивки, речи, гласувания, антигласувания. И пак взех да се питам, колеги, така докога?“, попита драматично той.
Вежди Рашидов обясни и мотивите си да стане председател на парламента. „Но се оказа, че отново сме изправени пред пореден избор. И пак се питам, така докога, колеги? Трябва по-често да се замисляме какво правим тук и какво оставяме“, каза той.
„Някога и аз като вас се втурнах в това занимание, окрилен от мечти, професионални успехи, готов да променям, готов да създавам, с надежда едва ли не да обърна света. Започнах реформи, строих театри, градих музеи, реставрирах крепости, връщах антики от най-далечни земи, прекарах дни и нощи в преговори да представя таланта ни в най-добрите зали“, припомни той.
„Дали успях? Не съвсем. Просто всеки ден чувам тътена на въпроса – и какво от това. Аз знам, че в политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни. Но ние сме длъжни да запазим мечтите си“, призова той депутатите.
„Апелирам към всички вас – вижте хората, които са ви издигнали. Замислете се и вложете разум в бъдещето, защото народът чака резултати от нас. Моля се следващите избори да донесат на България повече сигурност, надежда и единение. Дано утрото е по-мъдро от вечерта. Народът ни заслужава това. На добър час! Закривам 48-то Народно събрание“, завърши той и удари звънеца.
Народните представители се изправиха на крака и завършиха заседанието с аплодисменти.
