Светослав Пинтев
Ванга започва да пророкува непосредствено преди Вермахтът да навлезе с ураган от огън и стомана в Югославия, където тя живее тогава.
Отдавна е известно, че първият политик, прекрачил прага на пророчицата на 8 април 1942 г., е не кой да е, а българският цар по онова време Борис Трети, който идва на крака в нейната кирпичена къщурка в родния й град Струмица, Македония, за да уталожи страховете си за изхода от Втората световна война, в която е вкарал страната си. Ванга му казва:
„Расте твоята държава, разпрострял си се много нашироко, но бъди готов да се събереш отново в орехова черупка.
Помни датата 28 август”
Царят, който чрез съветника си о.з. подполковник Любомир Лулчев е свързан много тясно с Бялото братство на дъновистите, излиза от къщичката направо смален. Той умира на 28 август следващата година, погребан в ковчег от орех. А след още една година държавата наистина се свива в ореховата си черупка.
Може би Ванга иска да предупреди монарха, посочвайки му решаващата дата, може би му дава шанс да се спаси в последния момент.
Дори царица Йоана твърди, че мъжът й не си е отишъл от естествена смърт и съмненията за отравяне продължават да витаят.
Или ясновидката просто иска да подготви владетеля за неизбежното. Според въпросния царски съветник подполковник. Лулчев, цитиран от акад. Иван С. Иванов и чл.кор. Ана Зографова в тяхно изследване, предсказанието на пророчицата съвпада с изготвен от самия него и предаден на царя хороскоп, който също предвижда евентуална смърт на Борис на 28 август 1943 г. Съветникът потвърждава това и в показанията си пред Народния съд, а думите му и до днес се пазят в Архива на МВР / НС-11 л.137-154/
Синът на Борис – Симеон Втори не успява да я срещне
Когато е малък, но вече с корона, Ванга съветва близките му да вържат червена панделка на леглото му. Тя споделя:
„Идваха да ме питат за него тогава хора от двореца. Казах им да му вържат червена панделка над люлката, но не ме послушаха.“
Не го правят, връзват лилава, а след близо 60 години, като министър-председател на България, Симеон Сакскобурготски влиза в коалиция с червената партия, която някога изтръгва с кръв династията му и самия него от престола.
Монархът, който като момче наследява за кратко на трона баща си Борис Трети, след референдума от 8 септември 1946 г. и обявяването на България за Народна република, е изгонен в изгнание от новата комунистическа власт, но през 2001 г. печели изборите и става премиер на България.
Той не се вижда с Ванга при първото си завръщане в родината през месец май 1996 г, въпреки че има такова намерение, а Ванга е предупредена за него. Тя с дни чисти, лъска и нарежда къщата си за височайшата визита. Художникът Светлин Русев обаче се среща със Симеон Втори на Рилския манастир, казва му, че Ванга не се чувства никак добре, а царят се отказва да ходи на Рупите. Не е изключено самата тя да променя решението си, защото Светлин Русев, изглежда, отива там по заръка на пророчицата. Има и друго… Ванга не може да прости на царското семейство смъртта на брат си Васил, който е убит като партизанин. Често тя говори, че няма нужда царят да се връща, и си спомня разказите за набучените на кол глави при управлението на баща му. Според пророчицата Симеон има лоша карма по рождение.
Тодор Живков първоначално не приема Ванга сериозно
Нали е убеден марксист-ленинец. После му минава. Приживе той ту отрича, ту признава с половин уста срещите си с нея. Знае се със сигурност, че пророчицата „вижда” и му разказва с потресаващи подробности за негов опит за самоубийство по време на партизанския му период, когато е заклещен от силите на жандармерията в Етрополския Балкан, случка за която никой друг освен него не знае. Това видение силно го впечатлява и събужда доверието му.
В едно интервю на Живков, взето през 1990 г., което е публикувано по-късно в „Труд” признава, че чрез посредници тя ясно го предупреждава за събитията в Чехословакия през 1968 г., половин година преди някой да чуе за „Пражката пролет.” Тодор Живков си спомня:
„Кажете му – вика /Ванга/, – че ще има големи вълнения в Чехословакия“… Повече не съм я виждал. Венко Марковски беше приятел с нея.
Югославяните правеха опити да я отвлекат”
Бившият генерален секретар не обяснява нищо, което да изясни последното му изречение. Не само са му казали, но той се вижда с нея и преди да излети за Чехия по време на бурните събития през 1968 г. Казва му:
„Ти ще отидеш, но на летището ще завариш съвсем непознати хора.”
И наистина, в деня, в който той каца в Прага лидерът на комунистическа партия на Чехословакия Александър Дубчек, опитал се да прокара на своя глава т.нар. социализъм с човешко лице, е сменен. На летището го чакат нови хора.
Тодор Живков пропуска и друг важен факт в интервюто, което цитирах. Оказва се, че той се среща с пророчицата именно с посредничеството на писателя Венко Марковски. Той и колегата му Иван Аржентински я завеждат в Държавния съвет през 1966 г., за да му я представят. Те двамата са й страшни почитатели. Дори заплашват да застрелят като куче проф. Иван Попвасилев, тогава шеф на Катедрата по съдебна медицина при МА, когато успява да прокара спирането на осемгодишните изследвания, които прави на Ванга сугестологът проф. Георги Лозанов.
Пророчицата казва на Тодор Живков три случки от живота му,
които никой друг не знае, а той зяпва и се строполява на креслото.
Благодарение на него от следващата година тя става единствената щатна гадателка в комунистическия лагер, получава личен автомобил „Волга” като членовете на Политбюро. Отпускат и професорска заплата от 220 лв. Длъжността и не е за вярване. В тази графа срещу името и стои: „обект за изследване.” Световноизвестният учен проф. Георги Лозанов от Института по сугестология, създаден пак около този случай, започва да я изучава.
След време Тодор Живков отива инкогнито в дома на писателя Венко Марковски в Банкя, където тя гостува, за да я попита за нещо много лично, нещо, което го измъчва след смъртта на съпругата му Мара Малеева. Ето какво разказва Светослава Тадаръкова:
„Научих това от Игор Марковски… Не се знае, че между Тодор Живков и Мара Малеева отношенията не са били идеални, преди тя да почине, а той е страдал от това. Може би се е чувствал виновен от нещо. Ванга му казва: „Отиваш вкъщи, в еди-коя си книга ще намериш писмо от жена си. Той се връща у дома, разтваря книгата и намира писмото от жена си, от което той разбира защо тя му се сърди.”
