Теодора Духовникова, актриса. Фейсбук
Август. Времето, дадено ни за губене без никакво чувство за вина. Dolce far niente. Изкуството да правиш нищо. Ако питате мен, бих искала всеки ден от август да започва след пет следобед. Сутрините на август не са кой знае какво, ако, разбира се, имаш време за губене . Сутрините на август са досадни, жешки, лепнещи. Събуждаш се мокър от влагата и солта в чаршафа си, виното от предната нощ леко пулсира в главата ти и кара очите да спят още, въпреки, че на мозъка ти вече му се ходи на плаж. Обаче казваш на мозъка си- аре бе, то пък един плаж…!
Няма драма ако пропуснеш.
Цвърчи ти кожата като цаца
и се надцаквате с останалите, объркали се да плажуват в сутрините на август, надцаквате се по тен, по щастие, по тела, по фрапета и текили или , ако имате късмета като мен, да живеете сред кайтисти – кой как го е брулил вятъра и са го млатили вълните и колко по-малко от вчера е успял да почупи от себе си..🙂
Виж, след 5 следобед идва тихият лукс на август. Кайтистите играят табла, мадамите с чехлите и сложния маникюр са се прибрали, за да подготвят аутфита си за вечерта, пияните -спят, децата са прибрани да ги къпят и на плажа е необичайно тихо, слънцето не пари, а гали, морето е почти празно, тук-таме хора с книга и двойки, които се целуват, свежи баба и дядо, които изживяват младостта си наново, грижещи се за внучето си като за египетски бог, седя и аз там, безумно щастлива в липсата на претенции за щастие в августовския следобед, луксозен е единствено плажът, лишен от извънмерно човешко обитание, луксозно е самото следобедно слънце и тишина и нищоправане и се питам – Теодорче, проспа си сутрините и обедите на почивката, не те ли е срам, не те ли е срам, не, казва ми вътрешното ми Теодорче, ако зависеше от мен… август трябваше да започва в пет следобед .
🧡
