Теодор Михайлов, ДБ. Фейсбук
Знаете ли, че баща ми, лека му пръст, беше агент? Корабен, но агент. И винаги, когато ме питаха какво работи, някакси пропускаха „корабен“, но силно се възмущаваха на „агент“. А той работеше в корабна агенция, където работеха корабни агенти. Чувал съм многократно „Баща му е агент“, като виждах в очите им как проблясва онзи стих от
„Балада за комуниста“
на Веселин Андреев:
– Не човек, а желязо – просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвия казал:
– Не, комунист!“
Та, баща ми беше агент, въпреки, че нито той, нито друг мой роднина някога е бил член на БКП, на ДС пък съвсем. С насмешка говреше за ченгета и комунисти, често дори и на висок глас.
– Тоя е чѝнги – казваше ми той, когато понякога го питах какъв е този или онзи, който се навърта в агенцията, понеже покрай пристанището в Бургас се навъртаха много ченгета, които нещо си душеха по тяхната част. И понеже Бургас (тогава) беше малък град, всички се познаваха, та всички знаеха кои са
ушите и очите на народната власт
Иначе баща ми (тогава) го познаваше целият град. За всички беше Чочо от „Инфлот“. Беше цяла една вселена, от тези, които вече не се срещат.
Но за друго исках да кажа. За това, как сега много хора, които или не са се сещали никога за лустрация, или не им е било много тема, сега истерично искат да лустрираме децата и дори внуците на ченгетата от ДС. Което отново ми припомни, как навремето най-лошото беше да имаш чичо царски офицер. Или дядо антикомунист. Тогава беше свършено с теб. Просто защото комунистите лустрираха не само враговете си, а и наследниците им.
И днес виждам как последователите им са живи. И искат лустрация и на наследниците. Въпреки, че отричат да са комунисти. Но подходът им е същия.
„Тихо мъртвия казал“…
Някои неща не умират, говорят дори след смъртта си.
