Теодор Ушев, Фейсбук
Мисля си тези дни:
все повече изскача наяве, че цялата тази игра с протестите срещу ББ („случайно“ подкрепени от про-руските сили в България), крайната реакция на ГЕРБ тогава (конфликтите, агресивния дискурс срещу протестиращите, и боя), всъщност е била постановка, за да се установи „деликатно“ руско-турското влияние у нас, да се създаде една патова ситуация, много удобна за пред Европа (защото държавата, олигархията, корупцията не може да съществува без европейските фондове), но всъщност твърде приятна за Москва реалност.
Мнозина от демократичната общност(включително пишешият това) се подлъгаха, че това са бунтове срещу корупцията. Може и да бяха, в началото.
Но както един умен човек казваше –
„Няма непредизвикан ентусиазъм“:
Така пРезидента беше закован на поста си,
мнозина от демократичната общност се подхлъзнаха, дори гласуваха за него.
И цялото „разделение“, и несъставяне на правителства, всъщност обслужват тираничните режими, които ни заобикалят.
Обслужват МаЦква, пРезидента, Мутрофанова…
Истеричното врякане във ФБ, от подставени, или направо захлебващи около осите на злото „инфлуенсъри“ (четете газ, икономически интереси, спонсори, дПс…), и създаването на уж „принципни“, псевдо морални постановки, създават идеалната атмосфера за крепене на статуквото.
Знам, че е много cool да събираш likes с постове срещу Боко и ГЕРБ. (и да, подигравките и недоволството срещу тях са си ги заслужили)
Но в края на деня неминуемо идва въпроса – А кой печели от всичко това?
Знам, че никой в България не си признава, че са го направили на глупак, че е сгрешил.
Че се е подхлъзнал.
Никой не се извинява след това.
Divide et impera.
Което обрича България на мизерия и страдание.
Единствената ни надежда е и двамата диктатори – Путлер и Ердоган да се сгромолясат, по-скоро.
Така, че – Украйна се бори за нашето оцеляване. Едва когато Путлер се сгромоляса, Ердоган си отиде – и тогава в България можем да си говорим за политика, и за реален просперитет.
Дотогава – всичко е местене на пешките напред-назад.
Така мисля аз.
Но смятам, че ние (включвам себе си), дължим извинение на обществото, че с действия, статуси, докарахме нещата дотам, че „Възраждане“ да маршируват с грамадни крачки към управление на страната, а Руското посолство да управлява държавата по време на война.
За което, лично аз, се извинявам.
