БТА, Владимир Сахатчиев
Източногерманското външно разузнаване е било силно инфилтрирано от западногермански шпиони, каза Вала, професор по история в Рурския университет в Бохум.
Над 150 служители на Службата за външно разузнаване са предавали тайно информация на Запада, посочи историкът и добави, че „те са продавали сведенията си на западногерманското контраразузнаване
за големи суми пари
още преди 1989 г., което разбива на пух и прах славата на Службата за външно разузнаване“.
По време на Студената война Германия е разделена на комунистическа Източна и капиталистическа Западна Германия, която е член на НАТО. В продължение на четири десетилетия преди падането на Берлинската стена и краха Източна Германия разузнавачите и на двете се опитват да проникнат в другата страна.
Новата книга на Вала „Митът „Щази“ предстои да излезе в Германия другата седмица. Тя се основава на досиета на западногерманското контраразузнаване – Федералната служба за защита на конституцията, която продължава да съществува и в обединена Германия.
Вала отбеляза, че след 1976 г. опитите на източногерманското министерство на държавната сигурност, по-известно като Щази, да внедри агенти в Западна Германия „драстично намаляват“ заради успехите на западногерманското контраразузнаване.
Според избягал на Запад служител на Щази броят на агентите, влезли в Западна Германия, пада от около 100 на година до не повече от 20.
Може би
най-зрелищната шпионска афера
в отношенията между двете Германии е случаят „Гийом“, когато главният съветник на тогавашния западногермански канцлер Вили Брант, Гюнтер Гийом, е разкрит като източногермански агент.
„Контрашпионажът е формирал основната дейност на Федералната служба за защита на конституцията, особено по време на Студената война, и остава централен елемент от ежедневната ни работа и до днес“, коментира изследователския проект сегашният ръководител на Федералната служба за защита на конституцията Томас Халденванг.
