02 / 11 / 2025
Новини България Сега много искам да се върнем и да заколим прасето

Сега много искам да се върнем и да заколим прасето

Но вратата отдавна е заключена, а хората вече ги няма

от infomax
0 коментари
Сега много искам да се върнем и да заколим прасето

Борислава Априлова, Фейсбук

Последната Коледа ❄️❄️❄️
Вали много силен сняг, бяла пелена покрива всичко. Жигулата, и тя бяла, се слива със снега и едва си прокарва път към последната къща на улицата в селото. Снежинките бързо скриват следите от гумите, трупа ли трупа… Горе, на високото, две фигури махат с ръка. Дядо ми с избелялата си куртка, от чиито горен десен джоб се подава вестник, и баба ми с вълнена жилетка, по която също танцуват снежинките.
„Хайде, бе, защо закъснявате? Нали прасето ще колим!“, скастря ни тя още щом си подаваме носовете навън, а аз си мисля – ще поживее още малко горкото прасе.

Мразя да колим прасе за Коледа,

целият този ритуал с точенето на ножове, врялата вода в кофите и всички тия непознати мъже в двора, които ще убият прасето, са ми противни. Вмъквам се бързо в малката кухня, топло е. В печката вече е изпечена баницата с ръчно точени кори от баба ми. Мирише толкова вкусно. Чупим по едно парче със сестра ми и сядаме на леглото, тя тайно си избърсва мазната ръка в мекото одеало. Чува се писък от двора… Взимаме възглавниците и си запушваме ушите. След малко целият двор от бял е станал кървав. Хора се лутат напред-назад. Майка ми и баба ми носят тава с мръвки. Пържат месото с лук, дядо ми слиза до мазето с едно канче за вино. И за туршия, и за два буркана с компот от сливи с индрише. Масата е сложена. „Много ни е вкусно прасето, да е живо и здраво“, казва баба ми и всички избухваме в смях.
До малката елха има оставени подаръци –

торбички с мандарини,

шоколад, орехи, книжка и пет лева. За всеки от внуците. И сега, като беля мандарина, се сещам за онази Коледа на село.
Вечерта опитваме да тръгнем обратно към София. Снегът обаче е затрупал тази възможност. Жигулата няма сили да си проправи път. Оставаме. На другата сутрин снегът е спрял да вали, всичко е бяло, няма следа в двора от прасето. Тръгваме. Две фигури не спират да махат след колата, докато се скрият от поглед. Снегът ги затрупва в далечината… Другата Коледа празнувахме в София. А после пораснахме. Сега много искам да се върнем и да заколим прасето. Но вратата отдавна е заключена, а хората вече ги няма.

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – 2024. All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising