Светослав Пинтев
Седя край морето след бурята, а над него сияе най- вълшебната, най великолепна дъга, която съм виждал някога. Краищата й опират двата носа на един прекрасен, вече разведрен, по синеморски син залив, а дъгата трепти като пеперуда във въздуха. Имаш усещането, че ще звънне като арфа и ще запее песен.
До самия плаж започва буйна зелена гора, има и една широка поляна, на която нощем излизат диви прасета, лисици и всякакви животинки.
Тук морето и Странджа планина се сякаш се целуват. Всичко наоколо е
като излязло от приказка
От вълшебните приказки на българите и другите народи , бродили из
„вълшебната планина“
през хилядолетията.… Само дето местните власти се канят да променят градосустройствения план на Синеморец и да вдигнат там хотел, както и на гробищата, ала това е друга история, за която ще говорим друг път.
Всеки ден научавам нови неща за Странджа от домакина ни , избрал да се засели тук още пред 1973 г., когато в граничната зона наоколо и пиле не можеше да прехвръкне. Поне не вражеско пиле… Разказва ни за ветровете и бурите тук , за гъбите, билките, паламуда, заргана, за всичко, което храни местните хора, за тайните на гората и морето.
Води ни и във вътрешността на тази най-мистична българска планина, осеяна с
древни светилища на Богинята-майка,
тракийски храмове на слънцето, с мраморни плочи от прорицалищата на Дионисий, с какво ли не.
За Странджа се носят всякакви легенди, а в тях често планината се свързва с някакво проклятие.
Знаете ли кое е нейното?
И с какво сме го предизвикали? С
безразличието си към този благословен край
Видях в Звездец как се рушат блоковете на военните от прочутите „черни полкове“ и това е най-малкото.
Разказваха ни местните хора, че за този край никоя власт никога не се е грижела, защото е граничен район, през вековете често е сменял господарите си – ту при този, ту при онзи, та не било добре да вкарваш пари в него. И днес те се чувстват така, изоставени на произвола. Не без основания.
Толкова неща научавам и от хората, с които се заговарям, макар че съм бил в тези краища много пъти.
Вчера една възрастна жена от архитектурната перла с. Бръшлян, съхранило автентичните странджански къщи, ни разказа как по турско потерята заловила тежко ранени двамата войводи Пано Ангелов и Никола Равашола., подготвили Илинденско-Преображенското въстание в този край, преди избухването му.
Не ги доубили, а ги закарали с волска кола до селото, където някакъв чуждестранен журналист-арменец поискал да ги снима. Вързали ги на каруцата, за да са изправени на снимката. После умрели и двамата. Тази страшна фотография на повече от 100 години виси в стаичката в къщата й, където някога един поп организирал първото килийно училище, а сега тя е наредила като музей. Разказа ни подробности за Освобождението, което тук е настъпило през 1913 г. , дошло с Балканската война, както знаем, за годините след него. За тях научих , апропо, нещо поразително.
Една от първите големи далавери
През 20-те години на миналия век огромно количество дъбов дървен материал е бил спазарен и продаден в 
чужбина още на зелено, докато дърветата си растат по местата, толкова много, че от гората на планината и помен да не остане. В последния момент Турция направила дъмпинг и дала по-изгодна оферта за дърветата от своята страна на Странджа, после ги изсекла, разбира се. Там още е обезлесено.
Българската гора била спасена по чудо….временно. Днешните ни хищници няма да допуснат да им измъкнат парата под носа, както някогашните.
А сега какво чудо е!
Един млад учен ни разведе из древното светилище на
Мишкова нива,
разказа ни много и за планината. Не знаех, че тя е най-големият дъбов масив в Европа и осигурява огромната част от кислорода, който дишат жителите на Стария континент. Това не пречи и днес планината да е подложена на варварска сеч. И то в защитени територии. „Сеч, извоз с военни коли и манипулиране на дървесината – товарене на ръка!!!“, както казва един лесовъд. Сами унищожаваме белия дроб на Европа, как да не ни застигне проклятието на Странджа.
От същия човек научих, че от другата й страна планината , която сега е в Турция, някога във Византия, се е намирала прочутата Магнаурска школа, в която бъдещият цар Симеон изучил елинските науки и е лелеял мечти за бъдещето на България, много преди да стане Велики.
Снимки: Авторът
