Светослав Пинтев
Петър Герасимов. Снимка: Светослав Пинтев
Петър Герасимов ни разказа всичко това преди време, но то е все така актуално, одобено за онези, които се интересуват от тайните лостове на новата ни история.
Той започва да работи като журналист през 1964 г., без прекъсване досега.
Стартира като литературен сътрудник във в. „Кооперативно село“, където заплатата му е 50 лева, за да стигне до директор на дирекция „Периодични издания“ в София прес. Той е първият човек избран на тази длъжност , през 1989 г., когато вече се усеща вятъра на демократичните промени.
Член е на СБЖ и на Съюза на писателите, издател, лауреат на „Златно перо“. Има над 50 преведени публицистични и документални книги. Работил е основно като международен наблюдател, като е навъртял повече от 400 000 километра по света-отразявал е войни, природни бедствия и всевъзможни други събития в различни точки на Земята. Обиколил е българските емигрантски колонии в Европа, Северна и Латинска Америка.
Моят събеседник Петър Герасимов е интервюирал е президенти, премиери, десетки министри от различни страни…Понеже сме съседи, редовно го карам да ми разказва истории от журналистическия си опит по света и у нас. Записвам го на видео и аудио файлове, защото тези уроци са безценни. Реших, че мога да споделя част от тях и с читатeлите, с негово съгласие, разбира се.
Сред държавните глави е
Ха̀фез ал-А̀сад, бащата на сегашния президент на Сирия,
който му дава…писмо, за да го предаде на Тодор Живков.
Интервюирал е за сп. „Отечество“ Андрей Громико, дългогодишен съветски външен министър и всепризнат властелин на съветската дипломация, който принципно не даваше почти никога интервюта на отделни журналисти.
Той е първият журналист от социалистическия лагер, който е интервюирал шефа на Швейцарската национална банка.
Разказа ни за едно обширно изказване на Тодор Живков десетина дни преди да го свалят, което уж е известно, но повечето му думи са потулени. Именно тогава, при на практика последната си реч, Първия отправил обвинения към Михаил Горбачов, Леонид Брежнев .
Петър Герасимов смята, че това изказване е
„долетяло“ до Кремъл
и от там е даден сигнал за моментално отстраняване на първия държавен и партиен ръководител. Който според него, на 10 ноември е съвсем различен човек. Може би, защото е натъпкан с химикали, смята той. На 1 ноември е здрав и енергичен. Убеден е, че наистина тази последна реч на Първия е предопределила падането му от власт. Или поне много го е ускорила.
„СоциализЪма е недоносче, все едно да направиш покрив на къща, на която не си изградил стени, заявил Тодор Живков пред смразения партиен елит, разказва Герасимов като пряк свидетел.
Там той загатва и за демократичния живот на БКП , на който всички станахме свидетели.
Да, ние имаме затруднения, но нашата партия ще се справи. Тя е много силна, много по-силна от съветската, обявил Първия.
„За мен беше огромна изненада, казаното тогава от Тодор Живков“, споделя той.
Денят е 1 ноември, който тогава не е на будителите,
Празник на международния печат, но най-вече на съветския вестник „Правда“ , орган на ЦК на КПСС. По този случай в Бояна става тържествена сбирка на идеолозите и журналистите. Строетно е цялото Политбюро, секретари по идеологическите въпроси от цяла България, има и доста шефове на изданиязо .
„Бях наскоро избран за директор на дирекция „Периодични издания“ в София прес и бях поканен като такъв. Цялото Политбюро беше там. Живков говореше без да чете, както правеше в повечето случаи. Беше здрав, енергичен… Първото му изречение, с което смрази цялата зала, беше: “Другари, аз толкова години ръководя тази страна и стигнах до категоричния извод, че социализЪма е едно недоносче.“
Петър разказва: „Това беше една метафора, която вдърви присъстващите… После я защити с друга метафора. Вика: „Ще направя по селски едно сравнение – това е все едно да направиш покрив на къща, на която не си изградил стени.“ След това започна да дава конкретни примери, скачайки от област на област. Беше много критичен към екипа на Михаил Горбачов, това беше ясно. Още тогава се говореше, че младия Горбачов и Тодор Живков не се разбират.
Беше много критичен и към предишното ръководство на СССР,
каза тежки думи и за Леонид Брежнев,
потвърждава Петър.
Владимир Живков, синът на Първия бил наблизо, спомня си журналистът. Владко гледал баща си с огромно удивление- все едно е марисианец.
Тато дал пример относно изоставянето ни техническата революция… по вина на СССР. Нечувано изявление, което е опасно дори за
Цитира думите му по памет, но почти дословн:
„Аз, другари, като любопитен селянин отидох в японски заводи
Видях нещо фантастично – как роботи правят леки коли. На връщане, спирайки в Мурманск , за преглед на самолета, по телекса предложих на другаря Брежнев да обсъдим страшния напредък на Япония по отношение на научно-техническия прогрес.
Отидох на следващия ден в Москва, за да обсъдим моята визита в Япония. Брежнев ме направи на нищо, каза ми: „Няма какво да гледаш японците, нашият опит ще гледаш, него ще ползваш. Тодор Живков продължи така: „По този начин, другари, влакът на научно-техническия прогрес потегли, а ние останахме на перона да гледаме задните му фенери.“
Много остро изявление, а такива имало още няколко през онази вечер.
„Аз започвам да усещам, че или той е знаел, че ще бъде свален или просто беше събрал някаква негативна енергия, защото… Той каза: „Да, ние имаме затруднения, но нашата партия ще се справи. Тя е много силна, много по-силна от съветската“. В този момент аз ясно разбрах, че дните му са преброени. Знаете какво стана на 10 ноември, вече нямаше помен от този бодър човек. Явно е бил добре обработен с химикали. Смятам, че това изказване веднага стигна до Москва, до Горбачов. Екипът на Горбачов е дал знак той да бъде свален, според мен. Това стана след по малко от десет дни. За мен това беше една вътрешнопартийна рокада, направена със силната благословия на Кремъл. Горбачов ни вкара изведнъж в „дивия капитализъм“, който според мен е също проект, разработен в Съветския съюз“, разказва Петър Герасимов.
Има теория на един руския автор, а и не само негова, че всичко това е програмирано още от Юрий Андропов и КГБ, включително и възцаряването на Горбачов, за да се спаси партията при неизбежното рухване на фалиралия и прогнил СССР. Да осигури на КПСС и сателитите в другите соц страни икономическите лостове за властта…
Герасимов е категоричен, че това е така, като се раздадат парите на определени хора, което се случи тук. „Не случайно
шефът на финансовия надзор на СССР се самоуби,
като се хвърли през прозореца. Това също не беше много коментирано. Човекът явно не е издържал да гледа как милиони и милиарди хвърчат на ляво и на дясно“, казва той.
Говорим си за оръжейната ни индустрия, която през социализма е имала печалба от милиарди долари.
Герасимов твърди, че българската следа в покушението срещу папа Йоан Павел е измислена , за да ни измести Италия от оръжейния пазар. За това ще ви разкажем скоро.
