Пламен Каменов,бивш главен редактор на „Нощен Труд“
Тошо се запознах като дойде в „Труд“ за зам.-главен редактор – януари’1982-а, доведе го Владо Панов от Телевизията(беше една тогаз).
Той наблюдаваше „“Вътрешна политика“, „Писма на читатели“(там бях) и „Спорт“.
Тогава е бил на 39 г.
Работихме заедно до 2004 г – през „Труд“, „Нощен Труд“, „Луд Труд“ и „Софиянец“.
Имаме какви ли не случки заедно, напивали сме, карали сме се(не беше карезлия), само по жени не сме ходили съвместно.
Сега ще извадя два спомена за него:
– на 1 декември 1990-а напуснах „Труд“(бях шеф на репортерите) – без никой да ме гони – и отидох да помагам на новото: в „Демокрация“, пак като репортерски шеф, но с по-ниска заплата и на временен договор.
Там се опитах да въведа професионално репортерство, а не партийно лиготене, ама не успях…и на 15 януари 1991-а вечерта дойде една женичка от личен състав и ми връчи трудовата книжка – договорът ми се прекратяваше.
Отидох отсреща в кръчмата, напих се, бях наникъде – безработен, с две малки деца.
В следващите три дни обиколих редакциите на „Свободен народ“, “ Народно земеделско знаме“ и не помня още къде – навсякъде ме хвалеха, но не ме назначаваха.
Не бях казал нищо на жена ми.
На третата вечер се прибирам смазан, а тя ми вика:“Звъня Тошо Тошев, каза да му се обадиш!“
Е, обадих се…а той направо, без предисловия:“Връщай се утре на работа, чакам те…“
Отидох на другия ден, секретарката Нели ми попълни книжката, без да ми продума: пак шеф на репортерите, но с по-висока заплата и на безсрочен договор.
– на 10 май 1999-а се връщахме с Тошо от Есен,
където пред шефовете на ВАЦ си подадох оставката като Главен редактор на „Нощен Труд“ след „интервюто“ с хърватския президент Франьо Туджман.
Тошо спа почти целия полет, разбуди се малко преди да кацнем и ми вика:“Кажи сега кого да турим на твойто място?“
И докато продумам, извика:“Имам човек – Шумналиев!“
Казах му, че тоя има славата на убиец на вестници, ама Тошо вече не ме чуваше…
И през пролетта на 2009-а същият тоя закри „Нощен Труд“(а преди него – „Пулс“, „Факс“ и още някакви младежки издания).
Светла му памет на Тошо, нека прави вестници горе…а като се видим там, пак ще си говорим!
Колко полезна Ви беше тази публикация?
Кликнете върху звезда, за да оцените!
