Бунт на природата и културата за гъделичкане на сетивата и интелекта, калейдоскоп от цветове и образи, от които и днес настръхваш, , както и тогава, преди 2000 години, наистина е трудно е да откъснеш очи.
Това e затворената за обществеността в продължение на почти двадесет години Casa dei Vettii, ето я сега в целия си преоткрит блясък. Тя е едно от най-известните и най-прочутите бижута на древния Помпей, очарователно със своята история и с финеса на своите стаи, с картините си прочути по целия свят.
„ Това е къща-символ, Сикстинска капела на Помпей“, подчерта директорът на парка Габриел Зухтригел пред ANSA в деня на откриването с министъра на културата Дженаро Санджиулиано.
Реставрирана и пренаредена, заблестя и градината, заобиколена от колоните на перистила, където са възстановени водопроводите и малките фонтани.
Там статуите са се върнали, макар и в копия, защото беше решено да се защитят оригиналите, като се оставят на закрито в други изложбени пространства в парка.
Сред тях е
много специалният Приап,
който в тази градина преди две хиляди години удивлява гостите със своите водни струи.
Може би сред най-популярните и добре познати изображения е въпросният Приап с огромния си фалос, лежащ върху плочата на везната – която двамата братя слагат на входа на къщата като знак за просперитет . Той е преоткрил своите цветове.
Разкопките, които извадиха къщата на бял свят, датират от края на 19 век, но реставрацията, която се представя днес, също има далечни корени, изучавани от средата на 90-те години на миналия век, когато тежките бетонни покриви, построени през 50-те години, започнаха да показват своята преходност и убедиха тогавашния началник да затвори частично обекта поради страх от срутване.
Стартиран за първи път през 2002 г. и след това възобновен през 2016 г. под ръководството на тогавашния директор Масимо Осана, строителният обект включва десетки различни професионалисти през годините, от археолози и реставратори до архитекти, от строителни инженери до експерти по градинарство. Наистина голямо предизвикателство, „един от най-сложните и взискателни строителни обекти през последните десетилетия в панорамата на културното наследство“, подчертава Цухтригел. Защото имаше структурен проблем при покривите, станали още по-крехки от земетресението в Ирпиния.
Но дори необикновените картини бяха в опасност поради реставрация, направена в миналото, със слой восък, който трябваше да ги накара да блестят, а вместо това ги направи непрозрачни, прашни, в някои случаи нечетливи.
„Премахването на този восък беше страшна работа, но и много удовлетворяващо“, казват сега реставраторите, защото извадиха наяве невероятни детайли.
Разположена в най-богатата част на града, точно пред друга разкошна къща, тази на златните Купидони, Casa dei Vettii е принадлежала на братята Ауло Ветио Реституто и Ауло Ветио Конвива, освободени роби, забогатели от търговията с вино, безмерно богати , достигнали влизане в помпейското висше общество с всички почести, до такава степен, че един от тях е част от колегията на празниците Августалии. Закупили са къщата, която съществува от втори век пр. Хр.
Със своите 1100 квадратни метра тя е била еквивалент на среден лукс за времетото си, но те се заемат да променят нещата.
Двамата реставрират ударно, без да пестят средства, прибягвайки до най-квалифицираните работници в града. Във всички стаи на своя приказен дом те искат изискани рисунки, изпълнени с еклектиката и великолепието на така наречения
„четвърти стил“, който е на мода именно през първата половина на I век. от н.е.
В различните стаи около първия атриум или с лице към перистила изобилстват митологични и дори еротични сцени, придружени от безброй детайли, сред всички – нещо като гирлянди с купидони, ангажирани с подготовката на банкет, който реставрацията на практика доведе до нова светлина. Това прави четлив всеки безкрайно малък детайл.
Накъдето и да се обърнете в тези стаи, погледът спира дъха, сред фризове и митологични разкази има картини, които заради финеса и деликатността на мазката, заради живостта на цветовете, изглеждат много модерни, почти сякаш датират от края от ‘700.
В атриума двата сейфа още веднъж подчертават богатството на собствениците, които са имали и конюшня със самостоятелен вход на друга улица. И все пак отвъд тесния коридор, където стълба води към втория етаж, тук също има следи от живота на последния, от кухнята, все още с тенджери, триножници, мангали, до малките голи стаи за прислугата, до дрешник, покрит с еротични сцени, за който се предполага, че е приютил проститутката Евтихий, „гъркиня и възпитана“, която е била предлагана тук срещу два аса.
Накратко, изкуство и красота, заедно с необикновено напречно сечение на древното общество с неговите наслоения и обичаи.
