Николай Слатински, професор по международна и национална сигурност, Фейсбук
АБСОЛЮТНО НЕПОПУЛЯРНО, НО ОБМИСЛЕНО И ОСМИСЛЕНО ЛИЧНО МНЕНИЕ
Презирам фюрерчето и уважавам подигралия се с него. Но не споделям всеобщия възторг от казаното.
Обикновеният човек може да псува, да говори цинизми, да употребява нецензурни изрази, да използва всякакви еротични сравнения, сексуални подмятания, пиперливи намеци, използващи първични и вторични полови белези аналогии и свързани с потенцията метафори. Това опира до култура, възпитание, образование, ценности, морал, манталитет. То е лично право – макар и спорно (доколкото може да причинява неудобство и дискомфорт на слушащите).
Ще споделя убеждението си, че това, което човек не бива да прави пред децата и подрастващите, както и не бива да говори пред студентите в аудиториите, той не би трябвало да говори въобще, ако се уважава ако не достатъчно, то поне необходимо.
Това не е фундаментализъм или чистофайничество,
а мое кредо и светоусещане, които отстоявам като свое поведение – пред себе си и пред хората, независимо от характера на публиката или компанията: просто не използвам такъв език.
Но пак казвам – всеки човек има право да използва този език и аз не съм си помислял да ограничавам това негово право, като само, ако е ставало пред деца и подрастващи или в студентски аудитории, съм отправял молба да се въздържаме от такива изразни средства.
Когато обаче политиците използват подобен език или елементи от подобен език, те легитимират, превръщат в норма, в стандарт, правят допустим и придават естественост на този тип говорене.
И обществото разбира, че това е нормално говорене, че така може, че няма нищо срамно и пошло, че това е начинът и средството да се обсъждат и да се мислят насъщните политически и човешки проблеми!
С други думи, този тип говорене стават рамка, стават призма, през която обществото мисли и оценява, отнася се към своето битие и съзнание, обсъжда и възприема жизненоважните си проблеми.
Това, според мен, снижава общественото себеуважение. А
една от причините за политическите ни беди
е, че ние не уважаваме себе си като общество, безкритични сме към начина, по който мислят и говорят политиците, допуснахме един грубиян, циник, илитерат, с отвратителен език, безпардонно поведение и псуващ постоянно и непрекъснато ръсещ нецензурни думи, да ни е премиер цели 10 години.
Нека не забравяме, че не само каквито сме, такъв става езикът ни, но и какъвто е езикът ни, такива ставаме ние.
Ето така си позоволявам да мисля. Бях доста обстоятелствен, за да ви дам аргументите, защо изобщо не споделям масовия възторг от казаното по адрес на фюрерчето.
А освен това се опасявам, че по този начин не вредим на фюрерчето, а на себе си.
Защото слизаме на неговото ниво.
