Д_р, Неделя Щонова, Фейсбук
Хубавите времена, които бяха …
Едно дете попитало дядо си:
– Дядо, как си живял някога без техника?
Без компютри, без дронове, без биткойни, без интернет връзка, без телевизори, без климатици, без автомобили, без мобилни телефони?
Дядото отговорил:
– Точно както вашето поколение живее днес.
Без молитви, без състрадание, без уважение, без истинско образование, бедни личности, няма човешка доброта, няма срам, няма скромност, няма честност.
Ние, хората, родени между 1930-1980 г., бяхме благословени
Животът ни е живо доказателство.
Докато играехме и карахме колело, никога не сме носили каска.
След училище сами си пишехме домашните и винаги играехме на поляни до залез слънце.
Играхме с истински приятели, а не с виртуални приятели.
Ако бяхме жадни, пиехме от фонтана, от водопадите, вода от чешмата, не минерална вода.
Никога не се тревожехме и не се разболявахме, дори когато споделяхме една и съща чаша или чиния с приятелите си.
Никога не сме напълнявали, като ядем хляб и тестени изделия всеки ден.
Не пострадаха краката ни, въпреки че ходехме боси.
Никога не сме използвали хранителни добавки, за да бъдем здрави.
Ние си правехме сами играчките и си играехме с тях.
Родителите ни не бяха богати
Дадоха ни любов, а не материални подаръци.
Никога не сме имали мобилен телефон, DVD, PSP, конзола за игри, Xbox, видео игри, компютър, лаптоп, интернет чат … но имахме истински приятели.
Посещавахме нашите приятели, без да сме поканени … и споделяхме … и се наслаждавахме на храната със семейството им.
Може да сме имали черно-бели снимки, но можете да намерите цветни спомени в тези снимки.
Ние сме уникално и разбиращо поколение, защото сме последното поколение, което е слушало родителите си.
Ние сме ограничено издание.
Възползвайте се от нас.
Учете се от нас.
Ние сме съкровище, което скоро ще изчезне.
