Росен Петров, Фейсбук
Над 3000 години история, 6 исторически епохи, 32 декара площ. Земя, усетила стъпките на гети, римляни, българи, печенеги, османлии и рицари кръстоносци. Камъни, дочували звън на църковни камбани, мечове и монети – всичко това е Шуменската крепост. Заради древността й я наричат още „връстница на Приамова Троя”.
Разположена в източната част на величавото Шуменско плато, съвсем близо до град Шумен, тази твърд се белее като
каменна перла в короната
на културно-историческото ни наследство.
Помнеща поселенията на траките гети и функционирала практически без прекъсване чак до 1444 година, когато рицарите на полско-унгарския крал Владислав Варненчик победили османския й гарнизон и я разрушили, крепостта е мълчалив свидетел на хилядолетната история на земята ни.
Най-големият си разцвет тя преживява по време на Втората българска империя, когато средновековният град Шумен се превръща във важен военен, търговски и занаятчийски център с особено развито металолеене. Твърдината е известна и с т.нар. „Шишманов надпис”, ясно показващ, че
в нея е пребивавал цар Иван Шишман Трети
и с монетосеченето си от времето на неговия баща – цар Иван Александър.
Днес части от крепостта са възстановени. И цялата тази каменна грамада от памет дължи своята слава не само на история си, но и на една изключително скромна, но забележителна личност – археологът Вера Антонова. Тя посвещава 30 години от живота си на проучването и популяризирането й. Днес в крепостта има малък неин паметник. Нека помним мощта на предците ни и крехката българка, разкрила част от величието им пред нас.
