Любо Канов, писател и психиатър
Проблемът с агресията на Русия срещу Украйна и бойните действия, за съжаление е проблем на болката. Коя от двете страни ще може да изтърпи повече болка. А това опира до начинът по който руснаците понасят безумните си загуби в жива сила сега и назад в историята си. Този начин на воюване на руската държава е бил винаги и до ден днешен — пълно безразличие към живота на своите послушни роби, наричани солдати. Те са приучени отрано, че Държавата е техният суров, наказващ и безмилостен бог, а руската църква с готовност обожествява тази държава воглаве с нейните даже най-мерзки диктатори—самодържци и благославя техните престъпления.
Животът на руския солдат е нищо, принесен пред олтара на чудовищният безчуствен Молох, изяждащ децата си. В противоположност, днешна Украйна се състои от свободолюбив народ, начело с лидери, които изпитват болка за всеки един от загиналите и ранените в тази война. Нивото на болка от двете страни е асиметрично. Безчуствие и безразличие към човека от едната страна срещу човечност, емпатия и състрадание от другата.
Путин разчита освен на поголовната лъжа, пропаганда и хибридни атаки, също така и на изтощаването чрез болка и намаляването на украинската решителност. Той смята, че цивилизованите хора, включително и целият западен свят, не са в състояние дълго да търпят болка. Затова той се стреми към дълга война. Западът греши като не дава на украинците такива оръжия, от които персонално да запищи от болка самият Путин и близкото му окръжение. Само тогава болката от двете страни ще стане симетрична. Защото психопатите начело на Русия, както всички психопати винаги и навсякъде, са свръхчувствиелни само към своята лична болка и са напълно безчуствени към чуждата. Москва трябва да понесе болка, съразмерна с чудовищните си престъпления срещу мирните хора на Украйна и впрочем, както Картаген, междувременно да бъде разрушена.
