Любен Дилов, Фейсбук
В страната на Левски трябва да се говори за въже!
„Всяка година по това време бесим дякона Васил Иванов Кунчев. Ако ви е трудно да кажете „ние“ – приемете, че съм аз! И на мен не ми е леко да го напиша, но смятам, че трябва! Трябва да има паметник на предателите.
И на 19 февруари е редно да се каже ясно:
българи го предадоха и българин го залови
Българи му потвърдиха присъдата. Единствено утешение е, че българи го погребаха. Но … пак българи му скриха костите.
Българи го предадоха – това са Димитър Общи, Атанас поп Христов и даскал Иван Фурнаджиев-Топала. Последният – на 26. Х. 1872 г. в стаята на тетевенския мюдюрин и на 28 декември пред Мазхар паша, софийски мютесариф. Българин го залови при Къкрина – заптието Али Чауш-Помака. Тези имена ги дължим на себе си, дължим ги и на достойния ловчански свещеник Кръстьо, който столетие цяло беше натоварен с колективната ни историческа вина.
Поне веднъж годишно – на 19 февруари – учителите по история и български език трябва да влязат във всеки един клас и за 45 минути
да разкажат за предателите
Те са част от нашата историческа памет. Трябва да бъдат част и от личната ни памет, ако искаме да градим национален дух. Без предатели няма герои.
На по-малките ученици може би трябва да се чете главата от „Записките“ на Захари Стоянов, където разказва за залавянето си след Априлското въстание. Да се анализира поведението на предателите, за които актът на издаване и залавяне е нещо напълно нормално. Особената им душа, която позволява да кажат на Захари: Дай си парите на нас, за да „не идат у кучетата“. „Дай ги на нас, да те споменаваме…“. Това са хората, които ще го предадат, даже не на аскера, че евентуално да иде на съд, а направо на башибозука. И големите, и малките българи трябва да бъдат накарани да разсъждават по темата какво ли означава последният запис в тефтерчето на Левски – „народе“ и 4-те въпросителни след това. И защо така приличат на бесилки…“
Рисунките са на Onnik Karanfilian
Официален уеб сайт на Любен Дилов-
