Лияна Панделиева, журналист. Фейсбук
Мисля, че и Стивън Кинг би избягал с писъци само след два дни проследяване на нашите новини.
Оказва се, че почти всички филми с изтезания на жени не просто са истина, а у нас, като в най, ама най-черните произведения, на жертвите никой не желае да обърне внимание. Във филмите се намира
самоотвержен помощник, който лично приключва с насилника
У нас край няма. С години. Или докато намерят жертвата на парчета в багажник, в язовир, някъде…
Жена от Стара Загора е малтретирана над 4 часа. Четири часа за едни е ярост, че им е закъснял полетът или влака, а за 14 400 секунди беззащитна жена е понасяла удари, още удари, унижение, още удари, заплахи. Може ли това да продължи 6 часа? Или 10? Или до смърт? Може.
А това се е случило преди година и половина и дело няма. Насилникът броди наоколо и продължава да тероризира.
Защита? НЯМА ЗАЩИТА! ДА НЕ Е БИЛА С НЕГО, БЕ!
Военният от Стара Загора (пак!) е пребил бившата си жена пред свидетели на работното й място два дни преди да я застреля (това е от 2022 г).
Тези, които сме напълно убедени в правото си на свобода и независимост не проумяваме какви са жените, които са родили деца от такива насилници, които са оставали с тях и след поредния побой. И понеже не разбираме, повдигаме рамене – да си берат гайлето (изразителна „българска“ дума)
В това е проблемът. Свободните и независимите не разбираме, защото в нашата оценъчна система е заложено нещо още в детството:
не допускай да бъдеш жертва!
Бягай бързо! Спаси се на всяка цена! Цената няма значение – никой не може да те удря!
В последните дни като от метаново блато, покрито с циментов саркофаг, който е внезапно разчупен, се издига вонята на насилието у нас, институционално прикриваното с десетилетия. Всички новини безпроблемно вече могат да пълнят времето си само с истории на домашни зверства. И те ще продължават да извират дори само от горния слой на адската воня.
Битовият алкохолизъм у нас води до огромно насилие.
Липсата на институционална подкрепа подкрепя всяко насилие.
Пълното отсъствие на психологическа и социална грижа е сред
двигателите на битовите изтезания
Безумците, които виждаме по пътищата са най-малко страшни тогава, защото най-често отминават бързо и само ни стряскат. Но после те спират за дълго в прикритието на четири стени и там какво става…
Вече не бива да говорим за „дълбоката държава“, а за безхаберната държава, за разпаднатата държавност, за институционална деградация.
Предстоят местни избори и този път хората трябва да избираме не муцуна с партийно знаме на дирника, а личности с доказана човешка активност и посвещение към другите.
Трябват ни кметове, които да са също шерифи и за всеки от тях да знаем, че носи сърце!
