Корсика е средиземноморски остров с бурна история и един от най-горещите региони във Франция.
Доскоро местните сепаратисти подкопаваха символите на френското управление тук и правеха опити за убийство на длъжностни лица, настоявайки за независимост.
През последните години борбата мигрира в политическата плоскост, но през март на острова отново избухнаха сериозни масови протести, които Русия побърза да сравни със сепаратистки бунт в Донбас.
Кореспондентът на Новая газета-Европа Анна Ефремова пътува до Корсика и разговаря с лидерите на корсиканските националисти за какво са се борили през последния половин век и какъв отговор е предизвикала войната в Украйна сред тях.
Кафенето на централния площад на древния град Корте, бившата планинска столица на Корсика,
е претъпкано с местни жители, предимно възрастни мъже. Изглежда, че всички тук се познават. Посетителите пият тинктура от анасон. Понякога се чува корсиканска реч, която сега почти не се говори на острова. На най-видно място зад бармана виси карикатура, изрязана от вестник, на която Владимир Путин казва с хищна усмивка: „А ако Макрон се надуе, и аз ще призная независимостта на Корсика!“ Питам бармана какво мисли за президента на Русия. Той ме изгледа намръщено от глава до пети и каза:
– Путин е прав. Той прави това, което трябваше да бъде направено отдавна. Върши работа за тези, които нямат смелостта да я свършат.
Посетителите на кафенето поклащат одобрително глави. …
Имам половин час преди да се срещна с Андре Фази, политолог и преподавател в местния университет, който отдавна изучава корсиканския национализъм. Искам да го помоля за разяснение относно мартенските събития.
Тогава в Корсика се разрази мощна протестна вълна, в която редица проправителствени руски медии видяха „Донбас от модела 2014 г.“.
През втората половина на март бяха публикувани няколко статии от същия тип наведнъж, намеквайки, че Франция е увлечена от украинския дневен ред и пренебрегва Донбас на своята страна.
В същото време, въпреки факта, че според автора на статия в NEWS.ru „само мързеливите хора не сравняват Корсика с Донбас тези дни във Франция“, нито една френска медия не направи подобни паралели.
Няколко журналисти се позовават на същата статия на френскоезичното издание L’Observateur Continental, която съдържа пасажи като: „Корсика, подобно на Донбас, отдавна се опитва да постигне независимост от Франция“ и „Изглежда, че Франция също има своя собствена Донбас“.
Всъщност L’Observateur Continental е
сайт, маскиран като френска медия, който разпространява проруски наративи в Европа
Според европейската организация EU DisinfoLab сайтът е стартиран през 2019 г. и е свързан с руското разузнаване чрез информационната агенция InfoRos.
Руските пропагандисти са убедени, че ситуациите са подобни: и там, и там жителите искат да се отделят от метрополията и да говорят на собствения си език, и двете правителства се страхуват от федерализация и отказват да направят отстъпки. Макрон се сравнява със Зеленски, националната идентичност на корсиканците се сравнява със самоопределението на жителите на Донецк и Луганск, а многократният преход на източните региони на Украйна от едно държавно образувание към друго се сравнява с историята на безкрайни завоевания на Корсика.
На пръв поглед аргументите са убедителни
Но всъщност наричането на острова „френски Донбас“ означава опростяване на многостранната история на корсиканския сепаратизъм, чиито лидери, въпреки че не са съгласни помежду си по много начини, са съгласни по едно нещо: техният отказ да разчитат на каквато и да е сила, различна от подкрепата на Самите
Преди да се присъедини към Франция през 19-ти век, Корсика сменя господарите си около 20 пъти: по различно време островът е бил превзет от финикийци, картагенци, римляни, византийци, тосканци и – освен тези 15 години, Корсика никога не е била независима политическа единица, – казва дошлият на помощ Ме .
– До началото на 19 век на острова все още избухват въоръжени бунтове, но с времето той е напълно интегриран във френската държавна система, а корсиканската национална идея на практика изчезва.
Модерното националистическо движение се събуди през 60-те години на миналия век от катаклизмите,
донесени на острова от държавната програма за „възраждане на Корсика“. Като начало френското правителство се опита да развие масов туризъм в Корсика, което предизвика протести от местните жители: проекти в южната част на острова, като огромни комплекси за 100 000 души, застрашиха природата и изостряха проблема със земята. Освен това програмата предполагаше модернизиране на селското стопанство: вместо традиционното бране на кестени и маслини или паша на добитък в планините, на фермерите беше предложено да придобият селскостопанска техника и да се заемат с развитието на равнините на източното крайбрежие.
