Иво Сиромахов, Фейсбук
ЗА ГОРДОСТТА ДА СИ ЩАТЕН АКТЬОР
С изумление научавам, че някои от актьорите от трупата на Народния театър особено се гордеят с факта, че са НА ЩАТ.
И смятат това за превъзходство над свободните актьори, които не фигурират във ведомостта на театъра.
Нещо като „вие нещатните там си трайте, ние ЩАТНИТЕ ще ви кажем как стоят нещата“.
Думата „щатен“ е адекватна, когато става дума за държавна или общинска администрация, но за актьор ми звучи леко обидно.
Актьорската професия е свободна в същината си. Да си актьор означава да избираш хората, с които правиш театър, да експериментираш, да се движиш.
Но сега разбирам, че по-хубаво било да си ЩАТЕН. Това ти придава особена стойност. Играеш, не играеш – ти си в ЩАТА. Като крепостен селянин, който е собственост на своя феодал и главното му задължение е да му се кълне във вярност.
Къде се е водел на щат Чарлс Чаплин? Марлон Брандо? Робърт де Ниро?
Защо така са провалили кариерите си, вместо да вземат всеки месец сигурна заплата и да размахват пръст на нещатните си колеги?
