Българите достигнаха до 60% от средните доходи и стандарт на живот в ЕС. Това показва анализ на Института по пазарна икономика.
През последните три години данните показват, че страната ни успява да догони европейските икономики с 2% на година, въпреки всички кризи, твърдят от там.
Според Петър Ганев, старши анализатор в Института по пазарна икономика, достигането на границата от 60% е следствие от две поредни десетилетия на устойчив ръст на родната икономика.
Първият ръст е през периода 2000 и 2009 година. Тогава покупателната способност на българския гражданин нараства с 16% (от 29 на 45%). Второто е до 2020 година, когато има увеличение от още 15%.
Петър Ганев заключва, че ръстът се дължи не на конкретно правителство или управление, а на трансформацията и конкурентоспособността на икономиката на страната ни през последните 20 години.
Част от анализа:
По първоначални данни за 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност в България достига 59% от средните нива за Европейския съюз. Това е сравнението, което най-точно описва процеса на догонване на средноевропейските доходи и стандарт на живот, тъй като отчита и различията в цените между отделните държави. През последните три години, въпреки връхлитащите кризи от различен характер и продължителната политическата нестабилност, догонваме с по 2 пр. пункта на година. Когато официално се отчетат и данните от преброяването на населението – съответно се ревизира населението в страната надолу, показателят ще прескочи границата от 60%. Тази граница, при всички условности на данните в дълъг период, най-вероятно е и историческият максимум за страната.
Достигането на границата от 60% е следствие от две поредни десетилетия на устойчив ръст на родната икономика. Първото е от 2000 до 2010 г., когато БВП на човек по паритет на покупателна способност нараства от 29% до 45% спрямо средното за ЕС. Второто е до 2020 г., когато добавяме нови 10 пр. пункта и достигаме 55%. Това е период от 20 години, в който почти неизменно догонваме европейските икономики. Интересно е, че макар третото десетилетия да започна с поредица от кризи, както и продължителна политическа нестабилност, икономиката ни продължава да дърпа напред. Тук политиците ще се изкушат да датират растежа спрямо едно или друго управление, но истината е, че конкурентоспособността и трансформацията на родната икономика в тези две десетилетия държат юздите и успяват да прегазят политическите бъркотии.
