Синдромът „Многострадалната Геновева“ удари Ергена и Елена, която не е Елена Троянска, както вече изяснихме миналия път.
А може и да е, но съвременна версия…
„Всяка от вас ще има свой личен аватар, който ще предава думите ѝ дословно „, каза водещият Наум Шопов
– Днес вие ще бъдете като
кукли на конци
Ще играете играта, вместо своите кукловоди. Ще общувате с Евгени вместо тях и ще повтаряте дословно всичко, което те ви шепнат в ушите.“
Кукли на конци бяха основно зрителите, които гледат на „Ергенът“ като на „Робинята Изаура“.
На Валерия и отива ролята на гейша, ако трябва да бъдем справедливи.
Драмата с колието разтърси безсмъртните ни души.
Нещо
като колието на кралица Мария Антоанета,
която се е простила с главата си заради него.
Елена изпадна в ужас, че ще загуби кралското благоразположение.
„Аз много те харесвам, не знам дали знаеш, не ме отпращай така…. Хора като теб са такава рядкост!“, проплака тя.
„Ти си рядкост“, отсече благородно Кралят-слънце на дамската планета.
„Искам да не искаш само интелекта ми, а да ме искаш цялата като жена“, продължи главната героиня и това стана основната драма на Елена, а и на Евгени.
„Те не си само интелект, ти си много повече“, беше култова реплика, която ще остане в историята..
Направо докоснаха „клавиша в душата ни“, както се изрази една от основните нимфи.
Сценаристите преписват
многострадалната пиеса, да знаете
Иначе в началото имаше и много смях, нагласен от продуцентите, смешни истории от летищата, а момите, шегуваме се, гледаха Ергена как разказва смешки, все едно сам бог Шива се майтапи с жените си, седнал насред река Ганг.
Само Пам и Ирина Карабаджак се държаха естествено, така ни се стори.
Джия се целува с Евгени под дъжда, пак ни разплака, сподели, че толкова приятно и романтично не се е чувствала никога, а това потресе дамската компания.
Валерия отправи молитва за дъжд,
когато тя излиза с Евгени.
На всички им се искало да хванат този дъжд, моля ти се.
Джия грабна една роза, нали е жената- котка. Валерия взе друга…
„Няма как в тази булчинска рокля Евгени да ми каже „чао“, по-скоро ще кажемЕ двамата „чао“, на останалите“, изфука се тя.
Деколтето не ходело на колието, Елена даже спи с него, но Ергенът пак се обиди, че не го носи.
Шъ съ гръмнем с патрони за глиган заради бедната фантазия на сценариститe, честно.
За споменатия синдром на Многострадалната Геновева е характерно оплакване от всичко и всички.
Страдащите от този синдром са истински енергийни вампири, които побъркват всички наоколо със своите проблеми. Но въпреки че споделят открито и шумно тревогите си, не са готови да приемат мнение, различно от тяхното собствено. Историите им също винаги са най-смешните.
То не беше драма, то не беше тръшкане, че Ергенът, този съвременен Парис,
не харесвал Елена като жена
Момичето изпадна в делириум тременс направо.
„Многострадалната Геновева“ е немска пиеска, много популярна у нас преди Освобождението, както знаем и от „Под игото“. Ако сте чели тази творба, разбира се. Някои може и да не са я чували, такива са времената. Както и за Елена Троянска.
Което пак ни напомня за „Илиадата“ и хубавата Елена, ако я знаете, но в интерпретацията на Иво Сиромахов. Той е от нашия квартал, тук сме малко по-директни в изказа, не му придиряйте.
– Къв цар е тоя, бе? Абсолютен нещастник. Фанал се с някаква курветина –Елена, дето била “Мис Спарта” и тая му изпила мозъка. Сложил й силикон, купил й кола, назначил я в общината. И тая тъпа путка, вместо да му е благодарна, се наебала с някакъв троянски гъзар – Парис. Познаваш ли го?
– Лично не го познавам, ама съм чувал за него. Син е на Приам – кмета на
Троян.
Така, това беше, за да изясним културната среда, в която виреем.
Иво може и да ползва по пиперливи думички, но и Омир щеше да пише така, ако живееше в България. Спасил се е във времето и пространството този древен тарикат и си пише за „волооката Хера“.
Иначе щеше за бичи за кмета на Троян, за кмета на Сунгурларе, за Лена Бориславова и други простотии, както правят сегашните аеди.
Мисълта ми беше, че продуцентите на това романтично риалити предаване, т.е. самата телевизия и близките отвсякъде до нея изпълнителни продуценти, са му намерили лесното.
Преписват сценария на „Многострадалната Геновева“
и това е.
Както пише Вазов: „По мъчно натъкмиха декорациите, защото трябваше с малко разноски да се набави всичко“.
Нищо не се е променило и днес.
Ето и един откъс от описанието на въпросното представление, написано от народния поет и писател:
Изтръбява рог и влизат пратеници от Карла Великий, чрез които го вика на война с маврите. Графът се прощава с Геновева, на която припада, и отива. Когато графинята се свестява и не намира вече графа, тя плаче. Плачът разсмива всичките. Кака Гинка вика пак: „Плачи бре! Не знаеш ли как се плаче?“ Графинята заревава по-силно и театърът й отговаря с гръмогласен хохот. Най-висок е смехът на кака Гинка, която вика: „Аз да дойда там, да видиш плач и половина!“ Хаджи Смион забелязва на публиката, че плачът е голямо изкуство и че във Влашко плащат на нарочни жени да плачат над умрелите. Някой му изсъсква да мълчи и той изсъсква на другите, които го слушат. Но появлението на Голоса изменява положението. Той изкушава целомъдрието на Геновева, тя му отговаря презрително и повиква Драка, да го прати с писмо до графа. Влазя Драко и всички пак закискват на цилиндъра му; това смущава Драка. Кака Гинка му вика: „Драко, сваляй Алафранговата тенджера! Гологлав!“ И той сваля цилиндъра. Ново кикотене из публиката. Но сцената добива трагически характер. Разсърденият Голос изтегля сабята да промуши Драка; но преди да го ръгне, Драко пада като сноп, мъртъв и неподвижен. Публиката не е удовлетворена от такова глупаво умиране и някои викат на Драка да шава. Дохождат и му извличат трупа за краката, а главата му се тътрази по пода. Но Драко геройски търпи бележките и пази ролята си на умрял. Хвърлят графинята в тъмница.
Доста по забавно от днешното риалити, а? А коментарите иначе са подобни на тези в социалните мрежи.