Юлиян Понов, Фейсбук
Димитър Благоев също се е изказал за освободителната мисия на Русия:
“На Берлинския конгрес руската дипломация имаше да защищава само руските интереси. В тях влизаше, без съмнение, да окупира Северна и Южна България, както Австрия окупира Босна и Херцеговина. Но щом руската дипломация се убеди, че окупирането на двете освободени части е невъзможно, то разделяето им от Берлинския конгрес не само не се явяваше против интересите на Русия, но, напротив, тъкмо отговаряше на бъдещите и планове на Балканския полуостров.
Една Сан Стефанска Болгария, една голяма Болгария – това не беше в неин интерес.
Преди всичко една разпоксана, следователно слаба България означаваше за руската дипломация още по-голямо привързване на масата от българския народ към Русия, още по-голямо подхранване на русофилството в България, на суеверието за «освободителната мисия“ на руския царизъм на Балканския полуостров, особено спрямо българите. От друга страна една турска област, макар и автономна, каквато се явяваше Южна България, представляваше за Русия в бъдещата й дейност против Турция една точка, населена с едно признателно към «освободителката“, следователно с приятелско население, която тя може да обърне в една много сгодна база за прехварляне военни сили и упътването им към Цариград.
Поради това руската дипломация не само не можеше да бъде против плана на Берлинския конгрес за разделянето на България на две независими една от друга части с различно политическо положение, но тя вставаше и против протестите на населението им за това разделяне.
Така че освобождението на Северна и Южна България не беше всъщност плод на „освободителната мисия“ на руския царизъм, а плод на неговата завоевателна политика и на противодействието на другите европейски сили. Ако да нямаше последното, сигурно „освобождението“ щеше да се свърши с покоряването на двете части от България под руския деспотизъм.”
Колко полезна Ви беше тази публикация?
Кликнете върху звезда, за да оцените!
