Росен Петров, Фейсбук
Било ли е Търново „Третият Рим”? Ето какво се казва в един от българските преписи на прочутата „Манасиева хроника”. След като превежда чинно историята за падането на Рим, неизвестният български летописец добавя интересен оригинален текст. Ето част от него:
„Такива неща случиха се на стария Рим,
а нашият нов Цариград (Търново) гои се и расте,
укрепва, подмладява се, – докрай така да расне,
хей, царю ти, който си над всичките царуващ!”
Търново е наричано „нов Цариград” или „Богопазения Цариград Търнов”, и това отразява българските виждания, че то е новият „Трети Рим”. В множество източници от 13-ти и 14-ти век, като „Сказание за Сивила”, „Разумник-Указ”, „Пандеховото пророчество” и жития на светци, българите са описвани като „богоизбран род”, българското царство като най-праведното и основен защитник на всички православни.
Каква е причината за това? Това е
завладяването на Константинопол
от рицарите кръстоносци и раждането на Латинската империя през 1204 година. Българите започват да смятат, че старият център на православието Константинопол или „Вторият Рим” е „осквернен” и постепенно изявяват претенция, че новият християнски център вече не е край Златния рог, а е край Янтра. Вече Търново, а не Константинопол, е Цариград за българите.
Тези послания се засилват след 1274 година, когато ромейският император Михаил Осми Палеолог сключва Лионската уния и приема да изпълни редица условия на католическия Рим. Българската църква приема това като отстъпничество, а търновският патриарх Игнатий Български е наречен „стълб на православието” отново с внушението, че вече Търново, а не Константинопол ще е
обединител на всички православни народи
През 1510 година подобна концепция ще възроди руския монах Филотей Псковски, който след падането на Константинопол под османска власт създава основата на известната доктрина, че Москва е „Третият Рим”.
Защо ви разказвам тази история? Защото за Москва като „Третия Рим” има изписани хиляди тонове литература, а за нашето Велико Търново и особената му роля на православен център си знаем само ние или най-точно казано – тесен кръг учени. Второ, защото сме наследници на държава и предци, които са имали съвсем друго самочувствие. Нека не мислим за тях с днешните ни мерки и теглилки, а просто поне да помним.
(Снимките са благодарение на https://www.tsarevets.eu/)
