БТА, Ирина Симеонова, Лора Метанова
На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП и като член на Политбюро на ЦК на БКП. На негово място е избран Петър Младенов, сочи отдел “Справочна” на БТА.
Съобщението, с което се обявява смяната на върха в бюлетина “Вътрешна информация” е пуснато като „мълния“:
Петър Младенов – генерален секретар на ЦК на БКП
София, 10 ноември 1989 г. /БТА/ Днес Централният комитет на БКП на свой редовен пленум избра за генерален секретар на ЦК на БКП другаря Петър Младенов.
Пленумът удовлетвори молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП и му изказа дълбока благодарност за дългогодишната всеотдайна дейност в служба на партията и народа.
Пленумът предлага на Народното събрание да уважи молбата на другаря Тодор Живков за освобождаването му като председател на Държавния съвет на Народна република България. (…)
Първите коментари могат да бъдат открити
в секретния бюлетин С-3:
Радио БИ БИ СИ, 10 ноември 1989 г. /22:15 ч./ (Из програмата „Сватът в действие“) В днешния изключителен за България ден беше съобщено за оставката на Тодор Живков от поста генерален секретар на партията и за заменянето му от Петър Младенов. Новината е била посрещната с овации в София тази вечер, както съобщава от София Дениз Сърл.
Населението на София и чуждите дипломати бяха изненадани от новината, че след 35 години на власт Тодор Живков слиза от сцената. В Южния парк 150 членове на Независимото дружество за защита на човешките права в България провеждаха свое събрание и когато председателят Румен Воденичаров съобщи новината, насъбралото се множество избухна в овации. (…)
(…) Петър Берон от „Екогласност“ каза, че Петър Младенов е най-малката от възможните злини. Времето ще покаже какви демократични промени ще въведе новото ръководство, каза Петър Берон.
Един български журналист, който наскоро изгуби работата си и не пожела да каже името си, каза, че тази нощ София ликува. Всеки е хванал телефона и хората се поздравяват взаимно, сякаш е празник.
Петър Младенов, който поема поста на генерален секретар, е най-младият член на Политбюро и е считан от някои за най-либерален. Дори и като такъв той трябваше да извърши ловка политическа маневра, за да си осигури поемането на властта след Тодор Живков. За Младенов се казва, че напоследък е бил твърде потиснат от постоянната критика от чужбина във връзка с все по-едноличната политика на Тодор Живков.
По време на международната екологическа среща в София – Екофорума, която приключи миналата седмица, за Младенов се говореше, че е отказал да присъства на 30 октомври на срещата в Кувейт с турския си колега Месут Йълмаз за обсъждане състоянието на двустранните отношения.
Счита се, че Младенов поема властта при уговорка, че ще проведе политически реформи. Завръщайки се от официалното си посещение в Китай, той спря за среща със съветското ръководство и се предполага, че в Москва е получил тяхното одобрение.
Твърди се, че Тодор Живков се е опитал да се задържи на власт и дори се е опитал да предложи своя син за пълен член на Политбюро. Изглежда, това е било твърде много и чашата на търпението е преляла за мнозинството от Централния комитет, които най-накрая, изглежда, са стигнали до извода, че Живков е изгубил способността си за трезва преценка.
***
Брюксел, 10 ноември 1989 г. /Кор. на БТА А. Матев/ (…) „Българският партиен ръководител Тодор Живков подаде оставка. На негово място застава досегашният министър на външните работи Петър Младенов. Засега е трудно да се каже дали той е по-чувствителен към проблемите на гласността и перестройката, отколкото Живков. Независимо от това България, както личи, също влиза в нова епоха“, съобщи в основното си вечерно политическо предаване белгийската държавна телевизионна програма на френски език.
В последвалия коментар бе казано: „Наричаха го последния динозавър. На 78 години той бе най-отдавнашният ръководител в Източна Европа, ръководител на партията от 1954 г. и на държавата от 1972 г. Верен на СССР, Тодор
Живков бе според обстоятелствата
антититовски или антикитайски настроен
Той сам започна да хвали добрите дела на гласността и перестройката, даже неотдавна направи пледоария за „известна форма на плурализъм“. Но всичко това с половин уста, без да оставя впечатлението, че наистина вярва във всичко това. (…)
Събитията в София предизвикват международен отзвук и чуждестранните медии публикуват свои анализи на промените в България:
Лондон, 11 ноември 1989 г. /Кор. на БТА В. Крумов/ В информация на в. “Гардиън” от 11 ноември от София от Майк Пауър и Дениз Сърл, озаглавена „България празнува падането на Живков”, авторите характеризират решението на ЦК като „умно изманевриран преврат в Централния комитет“, като след това подчертават, че „Петър Младенов е най-младият член на Политбюро и определено е най-либералната личност“. По-нататък те пишат:
„Дори някои от старата гвардия в България станаха нетърпеливи от неспособността на Живков да извади България от икономическата и политическата криза. Важен фактор във вчерашния преврат бе, че член на тази група – министърът на отбраната Добри Джуров, застана на страната на Младенов. Петър Младенов, който стана външен министър през 1971 година, започна да изпитва все по-голяма умора от непрекъснатите критики срещу България на международни форуми. В края на октомври той подаде оставка и секретариатът му стигна дотам, че започна да разчиства кабинета му. Той бе убеден да остане само с обещание в последната минута за кадрови промени на върха, но дори високопоставени съветници от комунистическата партия нямаха идея колко нависоко щяха да бъдат тези промени. Важна маневра бе краткият престой на Петър Младенов в Москва в началото на този месец на връщане от Китай.
Наблюдателите в София са убедени, че
Кремъл е благословил кандидатурата му
за ръководния пост.
Според вътрешни източници чашата е преляла, когато Тодор Живков се опитал да вкара в Политбюро сина си Владимир, срещу когото има широко недоволство заради репутацията му на пияница и женкар. (…)
(…) Мери Дежевски в „Таймс“ изтъква между другото: „Положението на Живков изглеждаше все по-нестабилно през последните месеци при стремителните промени в Унгария, Полша и Източна Германия. Преди две седмици Тодор Живков направи политическо изявление, което, както се вижда сега, е било последен опит за политическо оцеляване. В него той твърдеше, че комунистическата партия владее положеното напълно. Но той призна сериозността на икономическите проблеми в България, където снабдяването с храни и потребителски стоки в градовете през последните две години се влоши забележимо. (…)
(…) Кореспондентката на „Файненшъл таймс” във Виена Джуди Демпси сочи между другото: ”Като се има предвид недоброто здраве на Петър Младенов, всеобщо е очакването че той няма да се задържи на този пост дълго време. Политбюро, в което все още доминира старата гвардия – малка група комунисти, които са се борили заедно с Живков в партизанското движение през Втората световна война, може най-накрая да бъде принудено да издигне във върховното ръководство по-млади хора като министъра на външноикономическите връзки Андрей Луканов…”
***
Лондон, 11 ноември 1989 г. /ЮПИ/ Някога Тодор Живков оприличи отношенията между своята мъничка балканска страна и Съветския съюз с отношенията между малкия и големия брат. „Народите на България и на Съветския съюз са толкова близки, че говорят и работят почти по един и същи начин“, се хвалеше той.
Но щом съветският ръководител Михаил Горбачов пое пътя на преустройството и реформите,правоверният сталинист Живков престана да се равнява по Москва. Вчера той бе застигнат от внушителната вълна на демокрацията, която помете един по един други придържащи се към твърдата линия ръководители на страни от Варшавския договор.
Българският комунистически ръководител Живков дойде на власт една година след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин. През годините той стана най-послушният съюзник на Москва и оглавяваше държава, която никога не е била заплашвана от опити за революции като разтърсилите Чехословакия, Унгария и Полша. Пред Москва никога не възникна необходимостта да разположи войски на българска земя, а Живковата тайна полиция стана известна като придатък към съветския КГБ.
Нисък и набит, с оредяла и побеляла коса, Живков неведнъж бе сполетяван от нещастия в личния си живот. Съпругата му почина през 1971 г., а десет години по-късно единствената му дъщеря, завършилата в Оксфорд Людмила Живкова, която според широко разпространеното тогава мнение бе вероятен наследник на баща си, умря от кръвоизлив в мозъка на 38-годишна възраст.
***
Париж, 11 ноември 1989 г. /Кор. на БТА Св. Терзиев/ Френските вестници „Либерасион“ и „Котидиен дьо Пари” отделят по една цяла страница за коментари във връзка с промяната в ръководството на БКП. Като съобщава с голямо заглавие за оттеглянето на Тодор Живков, „Либерасион“ добавя в подзаглавие: „Скъсване с миналото за истинска политика на реформи?“ Заедно с голяма снимка на Тодор Живков от младините му, на която той е с майка си, съпругата си и дъщеря си, е публикуван следният коментар:
„Той обичаше да припомня изключителното дълголетие на своите предци, по-специално на своя дядо, умрял на 103 години. На 78 години Тодор Живков създаваше представа за кандидат да остане на власт още години наред. За обща изненада доайенът сред комунистическите ръководители падна в петък жертва на вятъра на реформите, който помита Изтока. (…)
Никой в София не очакваше такава бърза промяна
Имаше едва доловими признаци, че старият ръководител не разполага повече със същата неоспорима власт, както в миналото. (…) Но възрастният хитрец, ръководител от брежневски тип, преориентирал се на думи към преустройство, се стремеше да премахва всички свои възможни съперници – в частност Чудомир Александров, смятан навремето за български Горбачов. (…)
Тази неочаквана промяна повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Дали Тодор Живков падна под атаките на своите нетърпеливи заместници, или опитният политик предпочете да се оттегли, вместо да поеме риска на унизителното излизане на Хонекер? Името на Петър Младенов, което не може да се смята, за детонатор, води повече към втората хипотеза. (…) Твърде вероятно е неговото падане три седмици след свалянето на Хонекер да е било насърчено от Москва и опитният тактик Тодор Живков да е предпочел да се оттегли с известно достойнство. Личността на Петър Младенов засилва неяснотата. Начело на българската дипломация от 18-години – рекорд на Изток – новият ръководител на БКП не бе демонстрирал досега ни най-малки съпернически амбиции, нито специално подчертан вкус към реформите на Изток. По време на посещението си тази седмица в Пекин той дори изрази своето „безпокойство“ от развитието на събитията на Изток. Двадесет и пет години по-млад, той изглежда
скроен по мярката на Живков
и неговото име не се споменаваше сред възможните наследници на първия (ръководител). Напоследък в София дори имаше слухове за евентуалното му освобождаване, породени от неговото отсъствие на българо-турската среща в Кувейт по проблема за турското малцинство.
Ще бъде ли Петър Младенов компромисно решение, човек на прехода, определен да ръководи партията до нейния следващ конгрес през декември 1990 г.? Говори се за неговото разклатено здраве: страда от сърдечни проблеми, ходил е много пъти на прегледи в Съединените щати, където е претърпял сърдечна операция. Със своята по-голяма откритост, отколкото по-възрастните членове на Политбюро, със своята по-голяма гъвкавост по международните въпроси, отколкото прикования към догмите си Тодор Живков, Петър Младенов е не по-малко чист продукт да българския комунистически апарат.”
Като прави опит за сравнение с промените в други социалистически страни, по-специално в партийните ръководства на Чехословакия и ГДР, „Либерасион” отбелязва: „Приликата с Егон Кренц изглежда за момента по-правдоподобна. По-млад и по-гъвкав, Петър Младенов изглежда способен да извърши необходимата промяна, за да се прикачи към влака на новия курс. Неговите първи думи на пленума, веднага след избирането му насочват към такива мисли. Без да забрави задължителното споменаване на „социализма“, който България не възнамерява да изостави, Петър Младенов отбеляза, че не бива „да се смущаваме, а още по-малко да се плашим от това, че при търсене на верни решения може и сигурно ще се появи плурализъм в мненията. Проповядвайки пълна откритост на информацията“ и „активен диалог с народа“, новият генерален секретар нанесе след това смъртоносния удар на своя предшественик, като осъди „липсата на значителен успех в преустройството” в България. Тази остра оценка би могла да означава скъсване с миналото и приемане на истинска политика на реформи, която надминава словесната вярност на Живков към преустройство.
Преходът в България се извършва по подобие на промяната в (ръководството на) ГДР. Той става спокойно и без натиска на улицата – масово емигриране и бурни протести, както е в ГДР. Петър Младенов може да се надява да извърши реформите в ритъм, какъвто определи, но сега предстои да направи важни персонални промени и в частност да замени геронтокрацията, която и досега заема съществен дял от постовете, въпреки чувствителното подмладяване през последните години.“ (…)
В заключение авторката на коментара Вероник Суле пише: “3а няколко часа
България сякаш навлезе в нова епоха.“
„Българистът“ във вестник “Котидиен дьо Пари” Жорж Дюпоа остава верен на своя заядлив стил. Най-напред той разобличава „35-годишната диктатура на Тодор Живков“, а за България дава следната оценка: „Най-неподвижната страна върху замрялата повърхност на комунизма, послушен съюзник на СССР, който бавно се надигна под песните на сирените на свободата.”
Вестникът определя Петър Младенов като „предпазлив и прагматичен реформатор от същото политическо поколение като Михаил Горбачов”. „Като ръководител на българската дипломация в продължение на 18 години в сянката на всемогъщия Тодор Живков той споделяше неговите основни идеи: тесен съюз със СССР, търсене на сътрудничество с балканските страни и желание за подобряване на отношенията със западните страни… Изглежда,че той е привърженик на по-мека политика по отношение на Турция (…) и спрямо някои независими дружества за правата на човека. Според наблюдателите той не изглежда като човек, който ще започне революцнон на политика на реформи по примера на Полша, Унгария и особено на ГДР.”
Под заглавие „България: смятаха я за неподвижна” вестник „Фигаро” пише, че
„уроците на Горбачов бавно започват да носят плодове”
”3а повечето западни наблюдатели продължава вестникът, свалянето на източногерманския ръководител Ерих Хонекер бе катализаторът на бързото оттегляне на бащата на българската нация…“ По-нататък “Фигаро” пише: „В сравнение с вълната на реформите в Унгария и Полша реформаторската политика на България, ограничаваща се с няколко икономически реформи, изглеждаше твърде плаха. (…) Специалистите в София се оказаха объркани след избирането на Петър Младенов начело на партията. Според тях това може да е компромисно решение. То не позволява да се предскаже промяна на ортодоксалната линия, следвана досега от.София. „Това в никакъв случай не е радикална промяна, заяви един дипломат. Г-н Младенов е един от „твърдите“, въпреки че внасяше влияние на умереност в средите на още по-„твърдите“ членове на Политбюро.“
В заключение вестникът задава въпроса: „Ще съумее ли българското население да се възползва от заминаването на Живков?”
Излизащият в Париж американски всекидневник „Интернешънъл Хералд Трибюн“ отпечатва на първа страница в подлистник информацията за смяната на първия партиен ръководител в България. „Това е изненада, която обаче не шокира западните дипломати, пише вестникът. Според български официални лица, г-н Живков не е искал да остане твърде дълго и да рискува да бъде свален внезапно от власт като унгареца Янош Кадар и източногерманеца Ерих Хонекер… Смята се, че има изгледи Петър Младенов да възприеме по-гъвкав подход към икономическото и политическото преустройство.“
Кратка информация за пленума в България публикува и вестник „Паризиен”, който прави сравнение между положението в България и ГДР и заявява: „За еднакви болки – еднакви лекарстава…“
На сесията на 9-ото Народно събрание на 17 ноември 1989 г. по предложение на двете парламентарни групи – на Българската комунистическа партия /БКП/ и на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/, Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. На неговото място е избран Петър Младенов. Същия ден на площада пред Народното събрание е проведен митинг в подкрепа на промените, организиран от новото ръководство на БКП.
