Манол Глишев,Фейсбук
В първата половина на VII в. оногурският принц Кубрат от рода Дуло, племенник на владетеля Органа, живее в Константинопол. Младежът преминава може би през някакво обучение и със сигурност е покръстен. Когато напуска ромейската столица, за да поеме властта над своята част от Скития – по-точно над страната, която в бъдеще ще стане известна като „Стара или Велика България“ – той носи със себе си християнството, спомени от Константинопол и патрицианска титла. Или предшественикът му, или самият Кубрат вероятно
оглавява бунт
на своите „скити“ или „хуни“, тоест на част от ранните българи срещу Аварския хаганат. В неговите владения най-вероятно функционира и епископ на епархията Оногурия. Всичко това не е някаква новост.
Интересното е, че Кубрат е кръстен по времето на император Ираклий и че най-вероятно самият василевс е кръстник на младия български благородник. Ираклий обаче не е точно православен; той е монотелит – вдъхновител и последовател на религиозен компромис между халкедонското православие на Константинопол, миафизитските убеждения на Църквата в Армения и още по-радикалните монофизити от Сирия и Египет.
През 20-те и 30-те години на VII в. религиозните спорове за божествената и човешката воля и природа на Христа фатално разделят поданиците на изтощената от войни с перси и авари Източна империя – и това става, точно когато
първата ислямска вълна
от Арабия е готова да залее римска Сирия и Египет. Грубо казано, халкедонските православни твърдят, че Христос има две воли и две природи – божествена и човешка. Монофизитите стриктно настояват за една-единствена природа и една воля у Христа – и че тя е само божествена, за да не бъде принизена почитта към Спасителя Миафизитите са една идея по-меки и приемат, че у Христа има човешки елемент, но настояват за първенстващото значение на божествената воля и природа.
Монотелитите, тоест последователите на императорския (неуспешен) опит за компромис, се опитват да наблегнат на това, че Христос има и божествена, и човешка природа, но че волята Му е чисто божествена. В крайна сметка източното християнство се разделя на халкедонски (или православен) и миафизитско-монофитски лагер, но
по времето на Ираклий и Кубрат в Константинопол
е било изгодно да следваш императора.
Тоест когато се връща в Оногурия, Скития или Стара България, Кубрат е християнин, но може би не православен, а монотелит – човек, кръстен в мека версия на поредната източна ерес. Ако владетелите на по-късно възникналата Дунавска България Исперих и Тервел от династията Дуло действително са потомци на Кубрат и също като него са християни, то какви са шансовете те също да са монотелити?
