Снимка: Павел Дуров, Инстаграм
ПОРТРЕТ
БТА, Габриела Големанска
Задържаният при слизането си от самолета на летището в Бурже край Париж френско-руски милиардер Павел Дуров се обрисува като либертарианец и като защитник на поверителността в интернет. Но той също така поражда и полемика заради отказа си да модерира по какъвто и да е начин съдържанието в приложението „Телеграм“, на което той е съосновател, отбелязва Франс прес в аналитичен материал-портрет на Дуров.
Павел Дуров е
на 39 години
Срещу него беше издадена във Франция заповед за издирване от Службата за борба с насилието над непълнолетни. Заповедта за издирване на Дуров беше във връзка с разнородни нарушения, от измами до трафик с наркотични вещества, от кибертормоз до организирана престъпност, като се премине и през обвинения във възхвала на тероризма и на измамите, отбелязва френската агенция.
През 2006 г. Дуров едва-що завършил университета в Санкт Петербург, родния му град, създава социалната мрежа „ВКонтакте“, която се превръща набързо в първата мрежа в Русия и изпреварва дори по интерес „Фейсбук“.
Но успехът на интернет платформата поражда търкания между Дуров и властта. Той я продава. Поемат я хора, близки до управляващите, а Дуров напуска Русия през 2014 г. По това време той е в деликатни отношения с Кремъл заради това, че е отказал да предаде на руските служби за сигурност личните данни на потребители на социалната мрежа, по-специално на проевропейски настроени украински граждани.
През 2013 г., година преди да напусне Русия, Павел Дуров разработва с брат си Николай приложението „Телеграм“. След напускането на Русия Дуров пътува от страна в страна и
накрая се устройва в Дубай
Същевременно получава гражданство на карибската островна държава Сейнт Китс и Невис. През август 2021 г. Дуров получава и френско гражданство благодарение на рядко прилагана процедура, във връзка с която Париж си остава много дискретен.
Междувременно приложението „Телеграм“ отчита феноменален успех, позиционирайки се като защитник на индивидуалните свободи, отказвайки цензурата и запазвайки поверителността на потребителите си.
Но всичко това притеснява някои. През 2018 г. московски съд разпорежда блокиране на „Телеграм“. Заповедта е истинско фиаско и три дни по-късно протестиращи „бомбардират“ централната на Федералната служба за сигурност с хартиени самолетчета – символа на приложението.
Оттогава Русия се отказа от усилията си срещу приложението и „Телеграм“ е използван както от властта, така и от опозицията. Някои канали в приложението наброяват няколкостотин хиляди абонати.
„Телеграм“ играе и
съществена роля във войната в Украйна,
документирана от блогъри от двата лагера в конфликта, които постват там анализите си и много видеа от боевете.
„Мисля, че вършим добра работа с „Телеграм“, с 900 милиона потребители, които ще прехвърлят вероятно един милиард активни месечни потребители до една година“, похвали се Дуров през април в рядко интервю за ултраконсервативния американския журналист Тъкър Карлсън.
Иначе Дуров отсъства от традиционните медии, но той не се колебае да заема преден план в собствената си страница в „Телеграм“. Там казва, че води самотен живот, че се въздържа от консумация на месо и на алкохол. Винаги облечен в черно, той се стреми да поддържа прилика с актьора Киану Рийвс, такъв, какъвто той беше в „Матрицата“.
През юли Дуров се похвали, че е биологичен баща на над 100 деца, заченати благодарение на това, че той е бил донор на сперма в десетина страни по света. За тази донорска инициатива Дуров казва, че тя е била негов граждански дълг. По този начин той се доближава и до движението на привържениците на насърчаване на раждаемостта, към което принадлежат американският милиардер Илон Мъск, както и други милиардери от сектора на високите технологии.
Според сп. „Форбс“ състоянието на Дуров е оценявано през настоящата година на
15,5 милиарда долара
(13,38 милиарда евро). Дуров е създател и на криптовалутата тонкойн, чийто курс обаче спадна с над 15 процента след новината за ареста му.
От години „Телеграм“ е в полезрението на европейските съдебни власти, обвиняващи го, че разпространява призиви за убийство, че е платформа за продажба на дрога или че разпространява комплотистки теории. Дуров уверява, че отговаря на всяко искане за заличаване на съдържание, в което има призиви за насилие или убийство.
Много експерти обаче подлагат на съмнение действителната сигурност, предлагана от „Телеграм“ на потребителите си. Платформата казва, че е по-сигурна от приложения като „УотсАп“, но не криптира съобщенията си.
„Телеграм“ все пак сътрудничи на съдебните власти. През 2022 г. заплашено с блокиране от Върховния съд на Бразилия, приложението прие да закрие акаунти, обвинявани в разпространение на дезинформация. Същата година Германия приветства конструктивните разговори със създателите на приложението, ценено от крайнодесни активисти или от местни антиваксъри.
