Д-р Николай Клинкачев
·
Много се бях ядосал…
Гъбен ресторант в хубав малък град. Хапнахме, не беше много вкусно, но беше пълно с клиенти. Десет вида гъбени манджи, салати, сосове. Чакахме 30 минути да ни вземе поръчката единственият келнер. После още 30 да донесе яденето. Накрая 30 да си платим. И като гледам-сметката надписана с около 40%. Вместо 40 лв-56. Вдигнах скандал. Онзи мънка. Управителят мазен се прави на интересен. Даже някакви редовни клиенти се застъпиха за заведението-„Като нямаш пари си стой в София!“. Явно бяха видели номера на колата ни. ОК. Излязохме си. Видях едно мургаво ромче.
„Оттук ли си, момче?“
-“Не, бате, от далече съм.“ Чудесно. Купих кисело мляко. Уговорих го какво да направи. Дадох му 100 лв и му обещах още толкова като свърши. Малкият се оказа голям артист. Нахълта в ресторанта залитайки. Хвана се за гърлото. Развика се: “Какви беха тия гъби бе?“. Просна се на пода и взе да се жабурка с киселото мляко. Гледката бе потресаваща. От всички маси скочиха ужасени родители и помъкнаха децата си навън. Стана страшна блъсканица. Чинии, чаши, прибори се затъркаляха по земята. Една жена
повърна върху масата
и крещейки „Помощ!“ се затича към близката поликлиника. Момчето приритваше на земята, но никой не му обръщаше внимание, всички бягаха да се спасяват кой както може. Персоналът се изниза през задния изход. Наблюдавах през витрината и се почувствах възмезден. После дадох на артиста още 100 лв и се качих в колата за да се приберем в София. 😀😀😀
